Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си прекалено млад! Почина 20-годишният Павел Динев – лице на протестите в България
  • Новини

Отиде си прекалено млад! Почина 20-годишният Павел Динев – лице на протестите в България

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
paveveleldineeev.jpg

Почина един от активните участници в протестите у нас през 2021 година. 20-годишният Павел Динев от Бургас е напуснал този свят, съобщиха негови близки във фейсбук.

На 2 септември миналата година Павел Динев бе един от пострадалите от полицейския кордон, който се опита да спре достъпа на протестиращите до сградата на бившия Партиен дом.

След протеста младежът е бил настанен в „Пирогов“ със синини по тялото и оток на лицето, пише TrafficNews.bg.

„Едно голямо сърце вече не бие. Този свят не беше за теб детето ми! Най -състрадателния и мил човек! Обичам те! Благодаря на Симеон Трулев , Сашо Илиев, Павел Павлов, Бояна, Йоана и всички, които бяха с него в краткя му живот”, написа неговата майка във фейсбук.

Не изпускай тези оферти:

„Павел беше пример за всички нас със своята борбеност и любов към България. Той беше едно от лицата на протестите…и ще остане завинаги там, като борец за справедливост,както и като добър Приятел в нашите сърца! Поклон пред теб…”, пишат и негови приятели.

Младежът Павел Динев бе изгонен от събитие в НДК, на което се раздадоха годишни награди “Достойните българи” на вестник, приближен до властта. Той бил изведен насила, след като извикал “Оставка!” по време на изказването на здравния министър Константин Ангелов.

Сам съм отпред пред НДК. Имам няколко въпроса към министъра с труповете и към кмета на София Йорданка Фандъкова, която също е вътре. Вижте ги с какви коли са дошли. Има и охрана от НСО.

Вътре бяха само журналисти от БНТ, БТВ и НТВ. Не очаквам никой да ме отрази. Сега ще видя как ще се изнижат. ”, каза в лайф от мястото младият мъж.

Той допълни, че е дошъл в НДК, защото дядо му е получил наградата „Достоен българин“ защото дарил рентата от нивата си и построил църква в родното си село. „Любопитното е, че журналистите ми казаха, че не искат събитието да се политизира. Защо тогава са поканили здравния министър и кмета на София, след като са политически лица“, попита риторично Пламен Динев.

 

Той допълни: „Аз съм млад човек, на 18 години съм. И искам да попитам министър „Г-н Чувал“ и Фандъкова за някои неща. Така ще се види дали ще се изнижат.

Да, аз съм опасен, защото както много хора искам оставката на цялото правителство и на главния гешевтор. Мога да ги чакам много време. Бях изгонен, защото прецениха, че съм опасен с една кратка дума. Искам да ги питам кога ще видим оставка на това крадливо правителство и на тази шайка. Очаквам с нетърпение края на това правителство“. 

 

След края на церемонията последва гоненица. Съвсем очаквано здравният министър и Фандъкова се скриха от момчето. Двата скъпарски автомобила, с които предполага се движат двамата, напуснаха паркинга и тръгнаха в друга посока. Младежът се опита да ги последва, като направи опит да мине и към други изходи на сградата, надявайки се да ги пресрещне.

„Исках да видя тяхното изнизване. Толкова много изходи има, а аз съм сам. Моето присъствие тук става излишно вече. Благодаря на всички, които бяха с мен“, каза накрая Динев.

Изказваме искрени съболезнования към близките на Павел Динев!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не им е лесно на мъжете от bTV: Ето как изглежда Натали Трифонова зад кадър
Next: Засяга абсолютно всички Българи: Огромна промяна в сметките за вода

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.