Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откакто открих рецептата за Бъркан козунак, вкъщи не поглеждаме друг: меси се с лъжица, става и сладък, и пухкав, и конци си има
  • Новини

Откакто открих рецептата за Бъркан козунак, вкъщи не поглеждаме друг: меси се с лъжица, става и сладък, и пухкав, и конци си има

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
sfdbgfbdfnbdghngfhngh.png

Козунакът, който ще ви представим днес, с право може да носи титлата „най-лесен“
– за него не ви трябва потене над тестото и мускули на културист, за да го удряте,
натискате и дърпате по 100 пъти. Всичко става много просто и се бърка с най-обикновена
лъжица.

 

Ето го най-вкусният и
лесен бъркан козунак :

 

За тестото:

 

500 гр. брашно

300 мл прясно мляко

100 гр. масло

100 гр.захар

7 гр.суха мая или 20 гр.прясна

3 жълтъка

1 ванилия

1/2 чаена лъжичка сол

настъргана лимонова кора

 

За плънката:

200 гр.натрошени ядки (орехи, лешници, бадеми)

20 гр.какао

80 гр.пудра захар

100 гр.захаросани плодове, сушени плодове

Приготвяне:

Може да приготвите тестото от сутринта, а на другия ден направо да оформите и
печете.

Разтопете маслото и оставете да се охлади. За плънката смесете орехите, какаото
и пудрата захар в купа. Нарежете сушените или захаросани плодове.

Разтворете маята в хладкото мляко, добавете захарта и ванилията, разбъркайте. След това добавете леко разбитите жълтъци,
разбъркайте добре, добавете разтопеното масло, разбъркайте, добавете брашното,
солта и настърганата лимонова кора. Разбъркайте много добре с лъжица. Ще получите
рядко тесто. Покрийте добре съда с прозрачно фолио или затворете с капак. Поставете
в хладилника до сутринта. Тестото може да стои в хладилника и 24 часа.

На другия ден извадете тестото от хладилника и го оставете да се затопли и отпусне
на стайна температура. Изсипете го върху набрашнен плот и разделете на две части. Плънката също разделете на 2. Разточете всяка половинка тесто на
правоъгълник, не много тънко. Поръсете всяка кора с натрошени ядки, отгоре – нарязани
сушени плодове, навийте на руло и след това внимателно прехвърлете двете получени рула едно през друго
(усучете ги). Прехвърлете козунака в намазнена и покрита с хартия за печене тава, покрийте и оставете да втасва поне 2 часа. Намажете с разбит жълтък, поръсете отгоре с ванилия и сложете да се пече в предварително загрята фурна на 200 градуса за 10 минути, след това намалете
на 180 градуса и печете още 15 минути, отново понижете температурата до 170 градуса
и допечете козунака за 20-25 минути. Ако се зачервява много бързо, покрийте с
алуминиево фолио.

Забележка – Въпреки че тестото е много меко при приговянето, щом втаса, е удобно
за работа. Вместо с жълтък, може да намажете повърхността с разбит белтък и да
поръсите с едра захар – така няма да прегори толкова бързо коричката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лятото се отменя: Сезонът е пред провал заради…
Next: Третият циклон удря България в този ден, обяви професор Рачев по БТВ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.