Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откакто ползвам ябълков оцет на лицето си, кожата ми сияе, а колежките ми казват, че съм се подмладила – Ето колко е полезен
  • Новини

Откакто ползвам ябълков оцет на лицето си, кожата ми сияе, а колежките ми казват, че съм се подмладила – Ето колко е полезен

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
weggsdgtttr.png

Eстетичните кожни проблеми могат да се появят във всяка възраст и по различни причини: хормонална недостатъчност, неизправност на вътрешните органи, ефектите на дерматологични заболявания. И така, искате да изглеждате с добре поддържано лице и свежи!

Био ябълков оцет означава широк спектър от действия, с които можем да се отървем от акне по кожата, възрастови петна и бръчки по лицето. Ние от Ко4 предлагаме да използвате мъдростта на хората, включително ябълков оцет в дом козметик. Чудесно е, че можете да го намерите във всеки магазин за хранителни стоки, и то на много ниска цена.

Как да използвате ябълков оцет

Ябълковият оцет премахва бактерии и гъбички от повърхността на кожата, като по този начин нормализира киселинно-алкалния баланс. Също така, ябълковият оцет е пълен с витамини, минерали, антиоксиданти и ензими, необходими за нашата кожа.

Маска за акне с ябълков оцет: Тази маска е за притежателите на мазна проблемна кожа: тя придава матов тен, почиства и стяга порите.

Съставки:

– 2 супени лъжици овесено брашно
– 2 ч.л. мед
– 4 супени лъжици ябълков оцет

Приложение:

Овесеното брашно, се смесва с мед и се разрежда с оцет. Нанесете продукта на почистено лице, оставете за 20 минути, след това изплакнете с топла вода, нанесете овлажняващ немазен крем.

Подмладяваща маска с ябълков оцет: Повишава еластичността и стегнатостта на кожата , освежава и подхранва.

Съставки:

– 1 малка краставица
– 3 супени лъжици зехтин
– 1 жълтък
– 1/3 ч.л.
– ябълков оцет

Приложение:

Краставицата се стрива с ренде, леко изстискайте сока, добавете останалите съставки. Нанесете на лицето, шията и деколтето. След 15 минути изплакнете с топла вода.

Лосион за мазна кожа с ябълков оцет: Препоръчва се използването на лосион от ябълков оцет да се съхранява в хладилник в продължение на 3 дни.

Съставки:

– 5 ч.л. сварен зелен чай
– 1 супена лъжица ябълков оцет

Приложение:

Смесете чай и оцет, мажете с лосиона лицето си един път дневно.

Маска за пигментни петна: Редовната употреба на тази маска насърчава избелване на кожата , изчезването на петна, малки белези и бръчки.

Съставки:

– 0.5 чаша вода
– 1 ч.л. ябълков оцет
– сок от половин лимон
– 1 супена лъжица мед
– 2 супени лъжици сода

Приложение:

Във вода, разреден ябълков оцет и лимонов сок се изсипва сместа в тънка струя в отделен контейнер със сода, разбърква се добре. Добавете към маската мед и разбъркайте добре. Нанесете върху почистено лице, оставете за 10 минути, изплакнете с топла, после със студена вода.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само такова чудо не бяха изкарвали на плажа
Next: Ти да видиш! Селска баня разби рекорди по посещаемост

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.