Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откакто сложих това на прозореца си, имам страшен късмет и злото бяга далече
  • Новини

Откакто сложих това на прозореца си, имам страшен късмет и злото бяга далече

Иван Димитров Пешев декември 28, 2023
dsgfdfgvdsfgfdgfdgfd.png

Знаете ли, че прозорците имат магическото свойство да привличат късмет, да даряват с хармония хората в дома и едновременно с това да гонят злите сили? Но за да се случи всичко това, ние самите трябва да направим нещо.

Вижте какво.

За да бъде къщата изпълнена с късмет, то завесите трябва да са бели. Те ще ни пазят също от зли сили и неприятели. Ако не харесвате бели пердета, то гледайте поне да бъдат във възможно най-светъл цвят.

Смята се, че черното и други тъмни цветове привличат отрицателна енергия.

Можете да сложите невидима преграда в дома си, ако на прозореца закачите фигурка на прасе или костенурка. Те ще пазят членовете на вашето семейство и ще привличат успехи и финансови постъпления. Миди, рапани и морски камъчета също биха свършили същата работа.

Ако ви се струва, че напоследък не ви върви, можете просто да поръсите малко сол на перваза.
Мийте прозорците редовно, за да обновявате енергията в дома си.

На няколко месеца веднъж ги почиствайте с лимон и сода бикарбонат, за да отстраните отрицателната енергия.
Ако ви допадат, можете да сложите витражи.
Счита се, че красивите рисунки плашат лошите призраци и пазят дома от отрицателна енергия.

 

Смята се още, че сградите, в които има поне един кръгъл прозорец, са пазени от добри сили, а обитателите им ги очаква много щастие.
Ако ви трябват пари, на следващото пълнолуние оставете празния си портфейл на перваза.

 

Направете ритуала още веднъж на новолуние, но този път нека има пари в него.
Малко преди следващата нова година да настъпи, отворете прозорците на дома си (и все пак внимавайте, за да не влети у вас някоя пиратка или друга бомбичка, да не говорим за празна бутилка, която някой е решил да метне през балкона). По този начин ще оставите старата енергия да си отиде и ще покажете на Вселената, че имате готовност да приветствате нови събития във вашия живот и този на близките ви.

Изпълнете всички тези ритуали и ще се радваме да ни споделите дали са сработили при вас. Пожелаваме ви много късмет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сълзите не спират! Камен Воденичаров загуби най-близкия си човек
Next: Победителката от Гласа на България шокира всички и каза цялата истина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.