Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха къде е скрит кивота: Разгадаха най-великата тайна на човечеството
  • Новини

Откриха къде е скрит кивота: Разгадаха най-великата тайна на човечеството

Иван Димитров Пешев юни 30, 2023
sezansasndiikww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Откриха къде е скрит кивота

Мистерията около кивота се е превърнала в мистерия за човешката цивилизация. Къде е скрит бокала на Христос терзае умовете на учени и свещеници.
кивот
Откриха изчезналия кивот

В книгата си „Пруска следа на Ковчега на завета“известният калининградски архивист Анатолий Бахтин дава отговор на загадката.

Идеята се ражда през 1989 година.

Тогава екип е командирован да търси прочутата Кехлибарена стая.

Но по време на изследването на документите той се натъква на секретна организация на Третия райх „Аненербе”.

Оказва се, че и до днес не са известни много факти за нейната дейност.

Анатолий Бахтин разбира, че в Германия излиза книга, посветена на тази организация. Заминава за Берлин и я купува. В нея интересни легенди и саги за Източна Прусия.

В книгата се споменава и за златния гроб на Балге. Именно той може да е самия Ковгеч на Завета, предполага учения.

Според неговата версия рицарите тамплиери откриват прочутия библейски артефакт, активно действали през XII-XIII век в Палестина.

От Светите земи е изпратен тайно в Париж, където е била тайната им централа. Но след като френския крал Филип IV Хубави подготвя разгрома на ордена, те решават да се погрижат за своите ценности.

Изнасят ги с десетки кораби, известно в историята като „изчезналия флот на тамплиерите“.

Според калининградски архивист Анатолий Бахтин съкровища, реликви и документи се отправят към Източна Прусия.

Вероятно тамплиерите са искали да ги предадат на съхранение на Тевтонския орден, докато организацията им не се стабилизира и възстанови.

Но след акто не се случва започват да строят множество замъци, струващи много пари.

Кивотът, според архивиста, се е озовал в Мариенбург – в скромен тогава замък край блатата. Но след като тевтонците губят битката се изнася тайно по реките и море до Балга.

И са го скрили някъде в околностите. Но това не е последното пътешествие на кивота. Реликвата вероятно е взета от бившия велик магистър Албрехт.

Но къде го е отнесъл, може само да се гадае, твърди Анатолий Бахтин.Къде е скрит кивота, на територията на някогашната Източна Прусия, днешния Калининград, може само да се гадае,

казва учения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До всички пенсионери, имаме важни новини за Вас на 30-ти юни
Next: Бижутата на Агата Кристи се появиха мистериозно: Стана още по-загадъчно

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.