Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха мъртъв 25-г. студент само седмица преди най-чакания ден в живота му
  • Новини

Откриха мъртъв 25-г. студент само седмица преди най-чакания ден в живота му

Иван Димитров Пешев април 18, 2024
vsdfbdfgbgfnhgnhgmhj.png

25-годишен студент и състезател по американски футбол на университета „Олбъни“ почина внезапно, съобщават месните медии.

Изненадващата смърт на Ей Джей Саймън идва само седмица преди най-чакания ден в живота му до момента – драфта на Националната футболна лига в Детройт на 25 април.

Очакванията на специалистите бяха, че Саймън, който през лятото щеше завърши висшето си образование, ще бъде избран в някой от отборите на НФЛ.

Негови приятели твърдят, че той е чакал този момент с нетърпение. Повод за оптимизъм е бил фактът, че през 2023 г. Ей Джей е бил един от водещите играчи на университетския си отбор.

Според непотвърдена информация, причината за смъртта на Ей Джей Саймън е сърдечен арест. Тялото на футболиста а било открито в сряда вечерта от негови близки.

Още една скръбна вест:

Бернд Хьолценбайн, който помогна на отбора на Западна Германия да спечели световната титла през 1974 година, почина на 78-годишна възраст, обявиха от Айнтрахт Франкфурт.

Крилото има 40 мача за националния тим, в които вкарва 5 гола, след които и изравнителното попадение за 2:2 във финала на Евро’76 срещу Чехословакия – мач, който Германия загуби след изпълнение на дузпи.

Две години по-рано Хьолценбайн печели дузпа след сблъсък с нидерландеца Вим Янсен, от която Паул Брайтнер изравнява за 1:1, преди Герд Мюлер да вкара победното попадение. Дузпата винаги е предизвиквала спорове, но Хьоленбайн е настоявал, че е имало контакт и не е плонжирал в наказателното поле.

Футболистът е прекарал по-голяма част от кариерата си в Айнтрахт Франкфурт, с който печели Купата на УЕФА през 1980, както и три Купи на Германия, като държи рекорда в клуба с вкарани 160 гола.

Той напуска, за да играе в САЩ през 1981, където преминава във Форт Родърдейл Страйкърс и Мемфис Американс, преди да се върне във Франкфурт и за работи в ръководството на клуба.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Градушка като грах удари в няколко града в България
Next: От последните минути: Кошмарна вест за бившата шефка на митниците

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.