Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха уникално и голямо съкровище в двор в Пловдив, историята е мистериозна
  • Новини

Откриха уникално и голямо съкровище в двор в Пловдив, историята е мистериозна

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
dvvasaosiraskraskr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Съкровище със сребърни и бронзови монети, тежащи 2.5 кг, откриха археолозите Елена Божинова и Камен Станев в частен имот на ул. „Леонардо да Винчи“ в Пловдив. Останките на сградата с перистилен двор от 1-3 в. са открити в източния сектор на терена.

Специалистите попаднали на дебел пласт деструкции – разрушения и изгоряла покривна конструкция. „Това, което беше много интересно е, че под керемидите открихме монетно съкровище – колективна монетна находка, пише блиц.

Става дума за около 300-500 сребърни и бронзови монети. Те тепърва ще бъдат почистени и тогава ще можем да кажем точната бройка. Тежат близо 2.5 кг и на база на това колко тежат средно монетите, ние правим предположение. Бяха слепени и поставени в кожена торба, която личеше много добре“, разказа пред Plovdiv Time Елена Божинова.

Част от монетите археолозите открили разпилени и на базата на това градят хипотеза, че торбата е била закачена и при падането на покрива част от тях са се изсипали наоколо. Сред съкровището Божинова и колегите й намерили и фрагменти от накити – гривна и обеца. „Много близо до съкровището открихме скелет на мъж в неестествена поза, тоест не говорим за погребение.

Беше открит частично между срутените керемиди. Запазена за проучване беше само долната част на скелета – долните крайници и част от горните. Предполагаме, че става дума за драматична история – най-вероятно мъжът е загинал при нашествието на готите и след това не е бил изровен от срутената сграда, за да бъде погребан според обичаите“, разказват Елена Божинова и Камен Станев.

Това обаче е само малка част от любопитните парчета история, която двамата археолози и екипът им тепърва ще сглобяват, защото в западната част на сектора – непосредствено под средновековните останки в момента работят върху друго интересно разкритие.

Става дума за останки от късноантична постройка – богато декорирана сграда със стенна полихронна украса. Много ясно се различават богатството на цветове, на фигури – ромбове и кръгове. Вероятно става дума за фигурална украса, но това ще стане ясно тепърва при теренните работи.

„Тази богато декорирана стена вероятно е била демонтирана още през Средновековието, а под нея откриваме и мозайка, която ще проучваме занапред“, разказват специалистите. В профила на земята и от откритите фрагменти те виждат, че пластът мозайка е разположен на площ от 8 метра дължина и над 5 метра ширина.

Намерени са и още кум любопитни артефакти – теглилки (екзатии), малко бронзова фигура, вероятно на Фортуна, фрагменти от чинии, внесени отвън с два фриза изображения на плаващи птици, бягащи хрътки или глиган.

На базата на откритията си те предполагат, че става дума за публична страда, но се застраховат, че са в началото на проучванията в сектора с останките от богато декорираната сграда. Нивото, на което е открита, е като на Епископската базилика. Освен това в други зони на обекта са открили над 100 монети от различни периоди – от Античността до Средновековието. Много е интересно, че тук обектът е много чист.

Имаше само едно съвсем малко нарушение от 19-началото на 20 в. Още от на около метър дълбочина от съвременния терен започнаха да се появяват деструкции – керемидени нива на сгради от втората половина на 12 и началото на 13 в. Има и едно интересно вкопаване с много богат материал от 11 век, което още не е изчерпано. Говоря за находка на битова керамика – гърнета и съдове за маса, явно са съхранявани в дървена конструкция, защото е пълно с пластове пепел и въглени.

Открихме животински кости и това, което е най-интересно – много голямо количество миди и стриди. И друг път са откривани такива, но в този случай бяха много голямо количество“, разказа Камен Станев, който е експерт по средновековна археология. Той допълни, че от средновековния период – от втората половина на 12 век, на обекта са регистрирали поне две къщи, с един запазен зид.

Има и две жилища в южната част на обекта, които са били вкопани, но археолозите са ги регистрирали по материали и по подовете. Става дума за вкопани помещения – мазета. Любопитното е, че в един момент, поради някаква причина, нивото на едното мазе е повдигнато от обитателите с половин метър. Открити са и керемиди.

Разкопките са спасителни, защото имотът е частен и собствениците предвиждат да построят жилищна сграда. Средновековните помещения са доста разрушени, но вероятно става дума за къщи заради строителните материали, каквито са открити и на други обекти в района.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна пещера зейна в двора на Митко от Смолян, почти погълна къщата му
Next: Ники забеляза странно гнездо на плевнята: Няма да повярвате какво изпълзя от него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.