Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха 2246 мъртви бебета в дома на гинеколог след смъртта му
  • Новини

Откриха 2246 мъртви бебета в дома на гинеколог след смъртта му

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
ginekoalgaogas.jpg

Семейството на починал гинеколог откри 2246 консервирани плода в дома му в Илинойс. Това съобщава местната служба на шерифа на окръг Уил, САЩ, пише 24 часа.

Доктор Улрих Клопфер, който е и бивш шеф на гинекологична клиника в съседния щат Индиана, е починал на 3 септември.

Девет дни по-късно адвокат на семейството се обадил в института по криминалистика, за да докладва за откритото в дома на починалия и да поиска помощ.

Служителите конфискуват на място повече от 2000 тела.

Не изпускай тези оферти:

През 2016 г. гинекологът губи лиценза си, след като е обвинен, че не е подал сигнал за аборт, който извършил на 13-годишно момиче. Манипулацията е извършил и сам, без да осигури допълнителен персонал, припомня Би Би Си.

По време на делото по случая лекарят казва, че за 43 години практика той не е изгубил нито една своя пациентка.

„Жените забременяват, мъжете – не. Трябва да уважаваме решенията на жените, които според тях са най-добрият път за живота им“, казва тогава още той.

Лекарят, който се прощава с живота си на 74-годишна възраст, е определян от регионалното списание The Journal Gazette за „вероятно най-усърдния „специалист“ по абортите в историята на Индиана“.

Твърди се, че за няколко десетилетия е извършил десетки хиляди аборта в различни окръзи. Служител на органа, който в крайна сметка му отнема лиценза през 2016 г., го описва като „професионално некомпетентен“ и като лекар, на когото липсва каквато и да било медицинска преценка.

В практиката си д-р Клопфер до последно е използвал методи за аборти от 70-те и 80-те години.

Местната полиция е започнала разследване.Засега няма доказателства, че в имението са правени медицински интервенции.

Още криминални новини:

Бившият охранител Викторио Александров получава 30 години затвор, реши окончателно преди дни Върховният касационен съд. Той отмени доживотната присъда, постановена от апелативните магистрати за убийството на приятелката му Дарина и едногодишната им дъщеричка Никол.

Трагедията потресе България преди 4 години, а и след съдебната развръзка остава необяснимо защо Викторио е извършил кървавото престъпление. Той имитирал и опит за самоубийство, но не му стигнал куража да се застреля и куршумът само го одраскал около ухото.

Във фаталния ден 29 октомври 2018 г. Викторио Александров решил да изясни отношенията с приятелката си. Двамата имали чести разправии и дни преди трагедията 23-годишната Дарина Министерска му заявила, че се разделят завинаги.

Мъжът напуснал апартамента на ул. „Бели Дунав“ в столичния кв. „Надежда“, в който живеели тримата и с малката им дъщеричка Никол. Жилището било на Дарина, което тя получила като дарение от своята баба.

Викторио отчаяно не искал да се разделят и пуснал жалба за домашно насилие в полицията, че Дарина го тормози психически – спряла да го нарича „мило“ и се държала грубо с него.

По обяд той пристигнал в апартамента на Дарина, което правел и всеки ден след раздялата. Поводът бил – да види детето. Твърди, че отново отворил дума двамата да се сдобрят, но Дарина била непреклонна. Според думите на Александров, тя го заплашила, че повече няма да види малката Никол и я изтръгнала от ръцете му, уточнява „Труд“.

Това го вбесило и той извадил законно притежавания си пистолет. Два пъти гръмнал жена си в главата, грабнал Никол и хукнал навън. Камерите във входа заснели как Викторио тича към изхода с малката на ръце.

По-късно той ще каже, че не помни нищо от стрелбата и до последно не знаел, че е застрелял бившата си приятелка. Въпреки това не забравил, когато напускал жилището на застреляната си жена, да изхвърли телефона си, за да не бъде засечен по мобилната клетка.

От МВР светкавично обявяват Викторио и Никол за издирване. Снимките им са разпространени по всички гранични пунктове, но двамата сякаш са се изпарили.

Веднага след убийството в кв. „Надежда“, Александров се отправил към дома си в кв. „Хаджи Димитър“, но видял дежурящата пред блока патрулка и се отказал. Обикалял с детето по градинки, водил го на сладкарница.

Започнало да мръква и Викторио решил да хване такси. Казал му да кара към град Елин Пелин и по пътя опрял пистолета в главата на шофьора. По разказа на таксиджията няколко пъти променял крайната точка, до която е трябвало да стигнат. Около час таксито обикаляло кварталите около изхода на София в посока магистрала „Хемус“.

През цялото време Викторио обяснявал, че иска да се самоубие, детето плачело, шофьорът се опитвал да ги успокои. Похитителят взел и двата телефона на шофьора от страх да не се обади в полицията. Викторио говорел глупости, че жена му била убила другото им дете и че затова искал да скочи от мост. Даже предложил на таксиджията да вземе детето, но мъжът отказал.

Близо до Горни Богров Викторио казал на таксито да спре слязъл на пътя в тъмното заедно с Никол. Двамата се скрили в някакви порутени постройки. По най-бързия начин, по който намерил телефон, таксиджията се обадил в полицията и районът бил заграден от униформени. Полицаите чули два изстрела – с единия Викторио гръмнал детето си в дясното око. С втория направил страхливия си опит за самоубийство.

Няколко часа по-рано Ваня и Георги Министерски – родителите на Дарина, напразно се опитвали да се свържат с нея по телефона. Притеснени те пристигнали в „Надежда“ заедно с ключар, който отворил заключеното жилище.

„В апартамента беше тъмно. Георги запали лампата и видяхме тялото на Дарина, проснато в хола. Той се приближи и каза: „Мъртва е“. Ваня започна да пищи“, разказва по-късно пред съда съседката Ирина Йорданова. Тя сподели и какво знае за отношенията между Викторио и Дарина. По думите й те се карали за различни неща – включително и заради куче, което младото семейство изпратило да живее в дома на родителите на мъжа след раждането на детето.

Викторио много тормозел Дарина заради животното, карал я да му дава големи суми пари за храната му. Друг спор помежду им бил свързан с апартамента в „Надежда“.

Двамата нямали брак, но когато се родила Никол, Дарина предложила момиченцето да носи фамилиите и на двамата. Викторио нямал нищо против, но при условие, че Дарина му прехвърли този апартамент. Младата жена се притеснявала също и че охранителят си държи пистолета в дома им в кутия от обувки. През последната година от съвместния им живот, Викторио непрекъснато я ревнувал и правел скандали. Според съседката й, чашата преляла, когато я ударил и тя решила да го изгони.

Викторио бил разпитан още в болничната стая и постоянно твърдял, че не знае нищо за касапницата. За убийството на бебето Никол се оправдал, че се бил спънал в тъмното и без да иска натиснал спусъка, а куршумът уцелил детенцето.

По-късно в съда адвокатите му се опитваха да докажат, че той воювал с родителите на Дарина и те били причината и за раздялата с Дарина и за скандалите му с нея. Въпреки, че имаше съмнения за психическото му състояние, експертиза показа, че той е годен да носи наказателна отговорност.

От затвора и психиатрията в Ловеч той се обаждал и заплашвал Ваня и Георги Министерски и с това доказвал, че не осъзнава вината си и не заслужава по-малко присъда от доживотната. Сега хората си питат дали тези 30 години не са за него помилване, защото му дават шанс след десетилетие да почне да атакува съдилищата с молби за условно предсрочно освобождаване.

Мотивите на ВКС за намаляване на наказанието

Бил млад, имал чисто досие, направил признания

Прокуратурата и частните обвинители настояваха през цялото време на делата и на трите инстанции Викторио Александров да получи доживотен затвор. През януари 2021 г. Софийският градски съд наложи наказание от 20 години затвор за двойния убиец. Последваха протести срещу скандално ниското наказание, а апелативните магистрати постановиха доживотен затвор.

Състав на Върховният касационен съд обаче реши, че не е изложена убедителна аргументация за възприетата изключителна тежест на извършеното престъпление по чл. 116 от НК по отношение на убийството на детето. Според върховните магистратите трябва да се държи сметка и за установените смекчаващи обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало, младата възраст, трудолюбието, самопризнанията, искреното съжаление за извършеното на извършителя Викторио Александров.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Двама мъже заплашват да скочат от сграда заради неплатени заплати в Перник
Next: Сафие от българско село пилотира най-големия пътнически самолет в Турция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.