Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отнемането на автомобили на пияни и дрогирани шофьори отиде в Конституционния съд
  • Новини

Отнемането на автомобили на пияни и дрогирани шофьори отиде в Конституционния съд

Иван Димитров Пешев април 23, 2024
vsdbfdgbdfnghnmhj.png

Добринка Кирева от районния съд в Свиленград поиска КС да обяви за противоконституционна цялата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от Наказателния кодекс като противоречаща на няколко основни принципа в основния закон.

Първите четири алинеи предвиждат различни наказания за онези шофьори, които управляват автомобили пияни или дрогирани. Текстът на ал. 5 пък гласи: „В случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“.

Преди седмица Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) сезира КС за няколко разпоредби в НК, които предвиждат отнемането на автомобилите при непредпазливи деяния на пътя, както и присъждане на равностойността на колите при неумишлено причинена телесна повреда или смърт на пътя и за трафик на мигранти.

ВКС поиска Конституционният съд да обяви за противоречащ с основния закон и чл. 343б, ал. 5 от НК, но само в частта, в която се предвижда присъждането на равностойността на автомобила, но не и за отнемането му от пияни и дрогирани шофьори.

Сега съдия Добринка Кирева атакува цялата разпоредба в КС.

В районния съд в Свиленград е било внесено за одобрение споразумение между прокуратурата и гръцки гражданин, който бил хванат да шофира с 1.4 промила алкохол в кръвта. Двете страни се разбрали той да бъде осъден на 6 месеца условно с 3 години изпитателен срок, на глоба в размер на 190 лв.,

8 месеца лишаване от право да управлява кола и отнемане на ½ идеални части от моторното превозно средство, което било в режим на съпружеска имуществена общност или паричната равностойност от 944.54 лв. на основание чл. 343б, ал. 5 от НК.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако не намерите бели яйца за Великден, ето как да ги ИЗБЕЛИТЕ сами – лесно и за 15 минути:
Next: Германо-швейцарска компания налива милиони в този наш град

Последни публикации

  • Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
  • След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
  • Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.
  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
  • След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
  • Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.
  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.