Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Отнемат шофьорските книжки на възрастните шофьори? Вече са въвели такава практика
  • Без категория

Отнемат шофьорските книжки на възрастните шофьори? Вече са въвели такава практика

Иван Димитров Пешев декември 16, 2023
dfsgkisfdkfhfdghkfhfghf

На този въпрос се опита да даде отговор председателят на Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата Малина Крумова.

Вчера тя бе разпъната на кръст в социалните мрежи заради безумните си твърдения, че възрастните шофьори били опасни.

Възрастните са по-рисковите шофьори поради хронични заболявания и забавени реакции, но от друга страна не е нормално да ги задължават да работят до 65 години и то да са заети с дейности, от които зависи животът на стотици хора, а да нямат право да карат кола след като навършат 60.

Още вчера Крумова разбра какви простотии е наговорила и започна да дава заден, отбелязва Нова тв.

„Създава се излишна истерия. Това, което се обсъжда в момента, не е официално предложение, не е изнесено като нещо, което ще се въвежда“, заяви в предаването „Здравей, България“ Крумова.

„Категорично не става въпрос за допълнителни тестове, които да са свръх това, което вече се изисква. За подновяване на книжка в момента е нужно медицинско свидетелство за физическа годност на шофьорите. Единствено обсъждахме това да става на по-кратки периоди, т.е. не на 10 години, както е в момента. Такава практика има в други европейски държави“, подчерта шефката на Агенцията за пътна безопасност.

Шведите и датчаните са въвели такава практика, уточни тя.

„Самостоятелно такава мярка няма да доведе до намаляване на жертвите по пътищата, а тя трябва да е като елемент от комплекс от мероприятия. Правим комплексен анализ. Мерките се отнасят за всички водачи, тъй като всяка възрастова група крие различни рискове. Младите са по-арогантни на пътя или по-неуверени“, заяви Крумова.

„Не става въпрос за отнемане на книжки. Създава се излишен шум. Не искаме да сваляме от колите хората на възраст, защото те могат да изберат за нещастие други по-опасни за тях начини на придвижване, като например да са велосипедисти или пешеходци“, добави тя.

Няма да им забраните да вървят, пошегува се Виктор Николаев. Създава се истерия около една тема, която трябва да се разглежда комплексно, повтори Малина Крумова.

Източник: 72 часа

Continue Reading

Previous: Ето как мият тоалетните по турските хотели, за да светят и скърцат от чистота
Next: Удар за зрителите! bTV сваля Фермата от ефир?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.