Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отново лъжат българина, друсат му джоба с фалшификат на любимата му храна
  • Новини

Отново лъжат българина, друсат му джоба с фалшификат на любимата му храна

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2024
asckdskvdkfvkbffgbfg.png

Българите масово се хранят с египетски боб заради по-ниската цена на зрелия фасул, който в магазините се предлага близо два пъти по-евтино от прочутия смилянски боб.

Килограм зрял фасул се внася у нас от трети страни извън ЕС средно срещу 1,09 лева за килограм, показват данните на правителствения сайт за сравнение на цените на храните foodprice.bg.

 

В магазините обаче цената му вече е близо 6 пъти по-висока и килограм зрял фасул в страната се предлага средно срещу 5,99 лева за килограм на дребно.

В същото време истинският смилянски боб, който можете да купите от производители в региона на Смолян, но само ако имате връзки, защото иначе има голям шанс да ви пробутат скъпо отново египетски фасул, струва по 10-12 лева за килограм или двойно по-скъпо от предлагания пакетиран фасул в търговските вериги и насипния по пазарите в страната, показа проверка.

Най-евтиният боб ядат в региона на Разград, където килограм зрял фасул може да бъде намерен на дребно срещу 3,99 лева за килограм според информацията във foodprice.bg. Цената му е по-ниска дори от средната на едро в страната.

4,15 лева за килограм струва средно на едро в страната килограм зрял фасул, показват последните данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). През изминалата седмица цената му е намаляла с 2 ст. за килограм.

Най-много за същото количество на дребно плащат хората в София-област, където зрелият фасул струва 6,79 лв./кг.
Цената на ориза и захарта също се увеличават значително от вноса на границата докато стигнат до трапезата, показват данните на правителствения сайт за сравнение на цените на храните. Оризът се внася от трети страни при цена от средно 1,08 лева за килограм с ДДС. В същото време средната цена, на която се предлага на дребно в страната е 4,36 лв./кг. Най-евтино може да бъде закупен отново в област Разград – срещу 2,39 лева за килограм на дребно (отново по-евтино отколкото средната цена за страната на едро), а най-скъпо в региона на Пловдив – срещу 4,99 лв./кг. На борсите и тържищата в страната оризът на едро струва средно 3,23 лева за килограм.

Вносната захар у нас също се продава с надценка, макар и значително по-ниска от тази на ориза и на зрелия фасул. Сладкият продукт се внася от трети страни извън ЕС при цена от 1,67 лева за килограм, а в магазините в страната се предлага средно срещу 2,81 лева за същото количество.

На едро цената на захарта е средно 2,20 лв./кг, като през изминалата седмица поевтинява с 4 стотинки за килограм.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Длъжници и на оня свят! Починала преди 8 г. жена се оказа с неплатен ток
Next: Извънредно! Маскирани нахлуха в ГДБОП, арестуваха полицай за шпионаж

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.