Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отчаян баща изолира къщата си с картон, тъй като отоплението на дома ще го фалира
  • Новини

Отчаян баща изолира къщата си с картон, тъй като отоплението на дома ще го фалира

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2022
zizozkaskasorast.jpg

Мъж, който е толкова притеснен от нарастващите разходи за енергия, е предприел драстични действия за изолиране на дома си, след като е получил сметка за 1000 паунда.

51-годишният Найджъл Клеол изолира дома си с картон, за да спре сметките си да растат заради кризата с разходите за живот.

След като е похарчил 100 метра индустриален опаковъчен картон от eBay на шокиращо ниската цена от само 1 паунд, той е прекарал последните няколко седмици, покривайки с него стените и таваните на двустайното си жилище от 50-те години на миналия век.

Твърди, че е бил принуден да предприеме действия, след като жилищната асоциация Platform Housing Association, която е собственик на жилището в Мартли, Уорчестършир, не е успяла да оправи положението с отоплението, а жилището няма и изолация.

Не изпускай тези оферти:

Шофьорът на камион казва: „Аз основно отоплявам Martley, когато пусна отоплението, то минава през тавана – покривът е на повече от 27 години.

След като се е съсредоточил първо върху изолирането на предната си стая, Найджъл признава, че през зимата ще се премести основно в тази стая, тъй като просто не може да си позволи да пусне отоплението.

Той казва: „Миналата година можех да си позволя да пусна отоплението само когато момчетата ми слизаха но сега не мога да си позволя дори това. Ако го направя сега, това ще ми струва 78 паунда само за два дни.

Миналата година токът ми струваше 120 паунда на седмица, а сега – 192 паунда на седмица и не мога да си го позволя. Всичко, което искам, е удобен дом за мен и сина ми Оливър (който живее с бившата съпруга на Найджъл).“

Денис Еванс, изпълнителен директор (управление на собствеността) в Platform Housing Group, заяви, че в края на този месец в дома ще бъдат извършени някои поправки, но не даде информация за отоплителната система.

Той добави: „Съжаляваме за притесненията на г-н Клил; по отношение на отоплението на клиента нямаме неизпълнени задачи в дома му.

„Въпреки това предстои да извършим рутинно обслужване на отоплението в рамките на годишния ни цикъл.

„По-рано този месец изпратихме и един от нашите инспектори да посети г-н Клеол, за да обсъди притесненията му.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От миналата зима не съм усещал влага вкъщи, ето какво направих
Next: ПОЛЕЗНО: Минералната вода в България – къде, коя, какво лекува?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.