Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От години вкъщи правим ябълков мед – няма по-голяма вкусотия, от 5 кг ябълки става количество за цялата зима
  • Новини

От години вкъщи правим ябълков мед – няма по-голяма вкусотия, от 5 кг ябълки става количество за цялата зима

Иван Димитров Пешев юли 25, 2022
asraskgsakh.jpg

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Сладкото от ябълки от години е класика във всеки български дом. Но днес ви предлагаме да приготвите една невероятна вкусотия – желе от ябълки , което на вкус напомня истински мед !

ябълков мед

Кехлибареният му цвят и невероятния аромат ще накарат всеки да опита поне по лъжичка, а опиташ ли веднъж, влюбваш се за цял живот!

Орехите в рецептата може и да се пропуснат, а количеството лимонена киселина да се увеличи до 1/2 ч.л. Ябълковият мед е идеален за палачинки, палачинки, върху препечен хляб с масло, а може да се добави и към сутрешната порция мюсли.

Ябълков мед

Продукти:

Ябълки (предварително приготвени) – 1 кг
Захар – за всеки литър сок 750 гр.
Лимон – 1 бр.
Орехи – 50 гр. (не са задължителни)
Лимонена киселина – 1/3 ч.л.

Приготвяне:

Измийте ябълките, нарежете ги на осминки (премахнете гнилите и меки части), сложете ги в тенджера. Измийте лимона и без да го белите го нарежете на тънки филийки, след което го добавете към нарязаните ябълки. Залейте с чиста вода, така че за покрие плодовете (ако започнат да плуват, отсипете от водата). Сложете на котлона, оставете сместа да заври и варете, докато ябълките омекнат.

След това прецедете сока и изстискайте ябълките през няколко слоя тензух. Ако е необходимо, прецедете отново. За всеки литър сок сложете 750 г захар, поставете сместа отново на огъня и оставете да ври в продължение на 1 час на силен огън. Готовността ще определите по красивия кехлибарен цвят. Ако капнете капка от желето върху чинийка, след няколко секунди тя ще се втвърди и няма да се разлива – по това ще определите колко точно да варите желето.

2-3 минути преди края на варенето добавете лимонената киселина и обелените, едро нарязани ядки. Готовото желе насипете в стерилизирани буркани, покрийте се с капаци или хартия и охладете напълно. След това плътно затворете капаците.

Съхранявайте на хладно място.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Къванч Татлъту върти любов с българка
Next: 17-годишнo момче почина нелепо след целувка от приятелката му

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.