Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От Лидл не си замълчаха след намека за огромните надценки
  • Новини

От Лидл не си замълчаха след намека за огромните надценки

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
dasldasldaskdoasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Официално становище на „Лидл България“:

Във връзка с публични твърдения и коментари на г-н Николай Маринов, директор на „Ел Би Булгарикум“, в редица медии, включително в национален ефир, в които се твърди, че търговските вериги налагат на местните доставчици такса „вход“ и други видове такси, с което допринасят за поскъпването на продуктите, бихме искали категорично да заявим следното:

„Лидл България“ системно прилага принципи на нето-нето цени при договаряне, което означава, че не начислява входни, логистични, маркетингови или каквито и да е други такси за всички наши доставчици. Продуктите на „Ел Би Булгарикум“ не се предлагат в търговската мрежа на „Лидл България“.

 

Поради тази причина подобни твърдения, които не се базират на конкретни факти и са генерализиращи за бранша, заблуждават потребителя и вредят на имиджа на „Лидл България“ и този на нашите доставчици.

 

Бихме искали да апелираме към отговорно публично говорене, базирано на проверени факти, което е изключително важно, особено в условията на икономическите предизвикателства, пред които сме изправени всички ние като общество.

„Лидл България“ има дългогодишна активна политика за развитие на дългосрочно и устойчиво партньорство с българските производители. В допълнение към справедливия и прозрачен модел на договаряне с нашите български доставчици, ние в „Лидл България“ се гордеем и с добавената стойност, която те реализират в резултат на съвместната ни работа.

 

Благодарение на нашите собствени марки и широката мрежа от магазини Lidl в Европа, ние предоставяме възможност на българските производители да реализират своята продукция не само в България, но и в чужбина – устойчиво и предвидимо, докато увеличават обемите си на производство, гарантирайки оптимално съотношение качество-цена за крайния потребител.

 

Доказателство за това е и реализираният износ от български фирми в европейската мрежа на Lidl, който през 2022 г. достигна рекордните 101 млн. лв., като над 160 различни продукта на 40 родни компании са достигнали пазарите на 28 европейски държави, благодарение на партньорството с „Лидл България“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Масов хейт срещу Стани богат – у нас задават този въпрос за 5000 лв, а в САЩ – за 1 милион долара!
Next: Учител с 10 бона от Стани богат остави Злати Йочев без думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.