Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От НИМХ бият аларма: Опасно време сковава страната в сряда, в 18 области ще е лошо
  • Новини

От НИМХ бият аларма: Опасно време сковава страната в сряда, в 18 области ще е лошо

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
nimxmsmxkaskxas.jpg

През нощта ще е предимно облачно, главно в западната половина от страната ще има валежи от дъжд.

В сряда от запад валежите постепенно ще спират, най-късно в крайните източни райони, а облачността ще се разкъсва. По-значителна ще се задържи по поречието на Дунав, където вечерта на места видимостта ще намалее.

Ще духа слаб, в Източна България умерен югоизточен вятър, който постепенно ще се ориентира от югозапад. Минималните температури ще са между 4° и 9°, а максималните – предимно между 12° и 17°. За София минимална 4°, максимална – около 13°, сочи справка в сайта на НИМХ.

Атмосферното налягане ще се повишава, но ще се задържи по-ниско от средното за месеца.

Не изпускай тези оферти:

Над планините ще е облачно с валежи от дъжд, над 1300 метра – дъждът ще преминава в сняг. След обяд в масивите от Западна България валежите ще отслабнат и на места ще спрат и облачността временно ще се разкъса. Ще духа умерен до силен вятър от юг-югозапад, който до края на деня постепенно ще отслабва.

Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 7°, на 2000 метра – около 2°.

По Черноморието ще е облачно и дъждовно. Ще духа умерен югоизточен вятър, след обяд ще се ориентира от югозапад. Максималните температури ще бъдат между 16° и 20°. Температурата на морската вода е 15°-16°. Вълнението на морето ще е около 2-3 бала.

Жълт код за опасно време е в сила за 18 области на страната в сряда.

Предупреждението за обилни валежи е за областите: София, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Смолян, Кърджали, Хасково, Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Шумен, Добрич и Силистра.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече не купувам сок от магазина, правя си сама вкъщи и ако знаете, че от 4 портокала излизат 9 литра и вие ще пробвате
Next: Познавач на региона: Сашко е бил прибран, скрит и хранен! Надяват се да мълчи

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.