Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От опита на наши читатели: Как да отгледаме най-вкусните домати без химия
  • Новини

От опита на наши читатели: Как да отгледаме най-вкусните домати без химия

Иван Димитров Пешев май 23, 2023
dasdaskdaskdasidaso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Възможно ли е в градски условия да отгледаме фантастично вкусни домати и краставици? Отговорът е категорично „Да“ и е потвърден от читател на skafeto.com.

Той е отгледал отлична реколта от сортовете домат „Розов“ и „Биволско сърце“, както и краставици „Гергана“ и тип корнишон, при това без да използва никакви химикали за борба с вредители и изкуствени торове. Всичко това се случва в малката му градинка в столичния квартал „Княжево“.

Репортер на skafeto.com се убеди лично в отличните вкусови качества на зеленчуците. Контролно замерване пък показа средно тегло на доматите от 450 – 500 грама.

Друга гордост на малкото столично опитно поле са интересен сорт дългоплодни тиквички, чиято дължина надвишава 1 метър, а едивствената грижа за растенията е редовно поливане и… бране на изобилната продукция.

Ето и някои малки тайни за това как да си отгледаме вкусни, екологично чисти и здравословни домати:

1. През първите месеци в горната част на лехите, непосредствено до пътеките, се засаждат по един ред моркови, магданоз, чубрица, невен и босилек, както и много други полезни срещу кафява мана растения.

2. В началото на май се засаждат по два корена домат почти един до друг (за да може да се завържат на един кол и двата), през около метър.

3. Засаждането става с леко полягане на корена, заравя се и около 20 см от частта на стеблото над корена.

4. След като позаякнат растенията, се набиват коловете и към тях се прикрепят самите растения с помощта на градинска тел.

5. Започва периодично връзване и колтучене на растенията.

6. Когато растението достигне височина поне метър, се отстраняват листата в долната му част, за да се оформи една проветрива зона под растенията – да няма опрени в пръстта листа.

7. При нужда растенията се пръскат с настойка от коприва, която е ферментирала около месец във вода. Сместа може да се нанася с метличка, или да се прецеди и да се пръска с пулверизатор.

8. При поливане на редовете с вода около половин до 1 литър от настойката се налива в основите на всеки корен. Еднократно се добавя и малко количество разтворена във вода птича тор.

9. Ако бъде забелязано болно растение със следи от гниене или мана по стеблото, внимателно се маха цялото и се изхвърля далеч от градината.

10. Добитата продукция става още по-вкусна, ако се сподели с приятели и се полее с чаша хубаво вино.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Във всяка рождена дата се крие мистична съдба: Провери каква е твоята
Next: Бизнесмен потънал в дългове, но повярвал в себе си и решил да отиде в парка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.