Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От последните минути! Верижна катастрофа с много коли на магистрала Тракия
  • Новини

От последните минути! Верижна катастрофа с много коли на магистрала Тракия

Иван Димитров Пешев септември 27, 2022
avasviasvjasvjas.jpg

Трима души пострадаха при катастрофа на магистрала „Тракия“ на 46-ия км, близо до Ихтиман, в посока към Бургас. Ударили са се четири автомобила. Трима души са откарани за преглед, съобщиха от МВР.

Сигналът за сблъска е подаден в 13.20 ч.

Магистралата е временно затворена за движение на 47-ия км в посока Бургас. Според очевидци тапата е голяма, тъй като се извършват и ремонтни дейности в участъка.

Трафикът се регулира от „Пътна полиция“. Обходният маршрут е по път I-8 Мирово-Костенец-Септември, съобщиха от АПИ.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални:

„Съжалявам за случилото се. Това ми е за първи път“, каза Димитър Любенов пред медиите в отговор на въпрос защо се е качил да шофира автомобил след употреба на алкохол и наркотици. Той коментира преди съдебен състав на Софийския градски съд да даде начало на заседанието, на което ще се определи мярката му за неотклонение.

Любенов е обвиняем за катастрофата от неделя сутринта, случила се на Околовръстното шосе на София, при която загина френски гражданин, а двама други бяха ранени. Прокурорът по делото заяви, че той се е движил със 195 км/ч., когато е станал инцидентът.

Според разследващите Любенов се е движил с много висока скорост. Кръвната проба, дадена от него във Военномедицинската академия, е показала наличие на 1.73 промила алкохол в кръвта и на кокаин.

Софийският градски съд наложи най-тежката мярка за неотклонение и остави за постоянно в ареста Димитър Любенов, обвинен за катастрофата в неделя сутринта на околовръстното шосе на София, при която загина един човек, а двама бяха ранени.

Още криминални:

52-годишен мъж е със сериозни травми след нанесен му жесток побой с тръби в пловдивското село Белозем. Кървавите сцени се разиграли около 20.40 ч. в неделя. Тогава бил подаден сигнал до дежурен патрул на районното в Раковски.

Пристигналите униформени установили, че конфликтът възникнал между 52-годишния пловдивчанин и местни жители, на 28 и 18 години, които го нападнали си с метални тръби.

Пострадалият е откаран в болница в областния град в тежко състояние за спешна хирургична намеса. Двамата нападатели са задържани за едно денонощие. Срещу тях вече се води досъдебно производство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е огромна! Стана ясно кои са хората, убити от мълния в центъра на София
Next: Нови потресаващи катастрофи в София, половин кола я няма, а в друга 3 полицаи и задържан

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.