Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От последните минути! Рекордно вдигат минималната заплата!
  • Новини

От последните минути! Рекордно вдигат минималната заплата!

Иван Димитров Пешев декември 8, 2022
vdiaigiasoastttt.jpg

Булфото

Със 175 гласа „за“ и трима въздържали се депутатите приеха на първо четене промени в Кодекса на труда, които предвиждат създаване на механизъм така, че минималната работна заплата (МРЗ) да бъде не по-малко от 50% от средната за предходните 12 месеца, предаде БНР .

Вносител на предложенията е БСП. Лидерът й Корнелия Нинова отправи призив от трибуната:

„Преди няколко дни, по предложение на „БСП за България“, подкрепихме българския бизнес, но този път с подкрепа за над 200 лева за ток, т.е. осигурихме на фирмите спокойствие. Нека сега те да бъдат така добри да помогнат за увеличаване на заплатите на работниците“.

Не изпускай тези оферти:

Съпартиецът на Нинова Георги Гьоков предупреди:

„Ако сега не вдигнем минималната работна заплата със 140 лева, догодина, когато повярвайте ми, ще се наложи да я вдигаме, ще бъде с 300 лева“.

„Продължаваме промяната“ ще предложат преди окончателното приемане на промените увеличаването на заплатата да става автоматично и на базата на 6-месечен предходен срок, за да е по-изгодно за работниците, заяви Кирил Петков.

„Периодът е важен, защото в период на инфлация, колкото е по-близо до крайния срок, докато се взима това решение, толкова по-актуализирана е тази заплата. В момента нашите сметки предпоставят, че това ще бъде около 860 лв.“

Не вдигаме минималната работна заплата, а даваме траен механизъм за определянето й, каза Деница Сачева от ГЕРБ. Тя обяви подкрепата на ГЕРБ при първото четене на проекта като политически знак, но и изрази опасения:

„Но същевременно трябва ясно да си даваме сметка какви са финансовите възможности на държавата, защото на минимална работна заплата работят все повече и повече хора, които са в държавния сектор. Трябва да имаме предвид и дали увеличаването на минималната работна заплата с такава голяма стъпка, с която предлагат колегите от БСП, няма да доведе до увеличаване на сивата икономика“.

От „Възраждане“ дойде предложение успоредно с увеличаването на МРЗ да бъде намален данък печалба за малките и средни предприятия. Георги Георгиев каза:

„Защото увеличението на минималната работна заплата ще окаже огромно въздействие върху микро- и малкия бизнес. За тях това е огромна тежест“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Един стар варел се търкаляше в двора, направо ми бодеше очите, но ако знаете в какво го превърнах ще ахнете
Next: Съседът заби 6 дървени греди и всички се чудехме какво следва, но като видяхме крайният резултат всички му завидяхме

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.