Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От последните минути: Синът на убития швейцарски бизнесмен уби пешеходец в София
  • Новини

От последните минути: Синът на убития швейцарски бизнесмен уби пешеходец в София

Иван Димитров Пешев август 14, 2022
plcececiecie.jpg

А по информация на БТВ вчера синът на убития в Пернишко швейцарски бизнесмен Удо Ланге е бил задържан в София, след като около 21.30 часа е блъснал пешеходец.

Става дума за мъж, на 62 години, който умира на място. Очевидци твърдят, че е пресичал неправилно.

Младият мъж живее в чужбина и се е прибрал у нас за погребението на баща си.

Още информация:

Заради заличаване на следите, в първите часове не било ясно, че става въпрос за убийствo

Швейцарският бизнесмен Удо Ланге беше намерен мъртъв в дома му, във вилното селище „Делта Хил” до Перник. Мъжът живее в България от години.

Заради заличаване на следите, в първите часове не е било ясно, че става въпрос за убийство. По-късно днес излезе информация, че в този момент синът на Ланге е в ареста, след като прегазил човек на пътя.

Швейцарски бизнесмен е намерен мъртъв в дома си край пернишко село

Бизнесменът е бил намерен мъртъв в четвъртък вечерта от съпругата му в гаража на дома им. Първоначално разследващите не забелязали следи от насилие. При аутопсията станало ясно, че мъжът е бил прострелян в шията, куршумът е стигнал чак до белия дроб и е засегнал две ребра. След като разбрал за смъртта на баща си, синът на Ланге тръгнал от Швейцария. Вчера обаче е блъснал пешеходец в София, който в последствие е починал. Това е довело до ареста му.

Вътрешният министър Иван Демерджиев коментира случая. По думите му налице има опит за замаскиране на убийството.

„В момента работим по всички версии, тъй като този човек е преместен от мястото, където е бил убит, на ново място. Има данни да са сменени дрехите, с които е бил, за да се прикрият следите от убийството”, каза той.

Демерджиев: Тялото на швейцарския бизнесмен е било преместено от мястото, където е бил убит

Именно заради опитите убийството да бъде прикрито, разследването все още е в много начална фаза. „Още дори не сме сигурни как е причинена смъртта. Факт е, че нараняването е в белия дроб, най-вероятно е с огнестрелно оръжие”, каза за NOVA Албена Стоилова, която е прокурор от Перник и говорител на пернишката прокуратура.

От полицията вече имат заподозрени за престъплението. „Подозираме кръг, група извършители, но преди да се работи по тези версии и да напредне някоя от тях, спекулация е да се насочваме нанякъде ние като коментар”, заяви министър Демерджиев.

Съпругата на убития бизнесмен – Елизабет, остана почти през целия ден днес в дома си. Посетиха я адвокати. Един от тях е Любомир Георгиев. По думите му случаят е много заплетен и не знае как при първоначалния оглед не са установени следите от насилие. „Съпругата му не гледа новини, не знае, до този момент нищо не й е казано”, допълни юристът и отрече съпругата на жертвата да подозира някого за престъплението.

Удо Ланге и съпругата му са развивали бизнес със силиконови изделия, който наскоро продали. Те са собственици и на хлебопекарна в „Делта Хил”. Утре се очаква от прокуратурата да излязат в повече информация по случая.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече не го и крие! Ето как Костадин Костадинов иска да застане на кранчето на България
Next: Непоносимо тъжно. Велик български артист издъхна сломен от мъка, мизерия и самота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.