Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От 1 юли пенсиите се вдигат по швейцарското правило, стотици хиляди са недоволни
  • Новини

От 1 юли пенсиите се вдигат по швейцарското правило, стотици хиляди са недоволни

Иван Димитров Пешев април 25, 2024
vsdfbfgbdfnbgfhnghnhg.png

Въпреки ръста на пенсиите всеки втори пенсионер не е доволен от пенсията, която получава. Това показва проучване на обществените нагласи за актуализиране на съществуващата пенсионна система, направено от Националния център за парламентарни изследвания. Удовлетвореността на пенсионерите не се влияе от вида на получаваната пенсия, предаде „Парите ни“.

Както пенсиите за осигурителен стаж и възраст, така и тези за инвалидност и пр. са еднакво неудовлетворителни за пенсионерите. Най-недоволни от пенсията си са жените, пенсионерите, които живеят в столицата и в селата, представителите на етническите малцинства, както и пенсионираните със средно и по-ниско образование.

Анализът на данните показва пряка връзка между периода, в който хората са се пенсионирани, и удовлетвореността от получаваната от тях пенсия. Сред пенсионираните през последните 5 години, неудовлетвореност от пенсията си са декларирали 42%, а сред пенсионираните преди повече от 11 години – 60%. Всеки десети пенсионер е напълно доволен от размера на получаваната пенсия. Това по-често са хора, пенсионирани през последните години.

Отчита се и пряка връзка и между удовлетвореността от размера на пенсията и склонността на пенсионираните лица да работят след пенсиониране. Доволните от получаваните пенсии по-рядко от останалите продължават трудовата си дейност и след придобиване право на пенсия. Финансовият мотив е сред водещите по отношение на нагласите за участие в пазара на труда и след пенсиониране.

Удовлетвореността от размера на пенсиите зависи от съотношението между осигурителните доходи и размера на получаваната пенсия. Този показател се измерва от „коефициентът на заместване на дохода“ – съотношението на средната пенсия на пенсионер към средния осигурителен доход, посочват експертите.

От данните на НОИ е видно, че от 2019 г. тенденцията при коефициентите на заместване на дохода е към повишение, през 2022 г. нетният коефициент на заместване на дохода (изчислен чрез съотношението на средномесечния размер на пенсията на пенсионер и средния нетен осигурителен доход (без задължителните удръжки върху заплатите) възлиза на 67% (66,9%). В доклада се посочва обстоятелството, че пенсиите са необлагаеми и би следвало да се съотнасят също към нетен трудов доход.

По данни на НОИ за 2023 г. средният месечен брой на пенсионерите е с 5352 лица по-малко в сравнение с 2022 г. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2023 г. е 784,48 лв., което е с 16,3% повече спрямо 2022 г. Средната пенсия на един пенсионер за осигурителен стаж и възраст за 2023 г. е 861,23 лв., което е със 17,8% повече 34 в сравнение от 2022 г.

За март 2024 г. броят на пенсионерите е 2 040 181, а средният месечен размер на пенсията на един пенсионер възлиза на 826,85 лв. В сравнение със същия месец на 2023 г. той е по-висок с 88,10 лв. (11,9%). Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за март 2024 г. е 910,49 лв. или с 12,3% (99,47 лв.) по-висок спрямо март 2023 г..

От 1 юли 2024 г. влиза в сила и 11% увеличение на пенсиите по „швейцарското правило“.

От тази дата минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст става 580,57 лв., а максималната остава без промяна – 3400 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Промениха правилата за отпускане на обезщетенията за безработица
Next: Пенсиите скачат от 1 юни, но възрастните хора са масово недоволни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.