Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От 1 юни 2022 г. се забранява движението на коне
  • Новини

От 1 юни 2022 г. се забранява движението на коне

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
От 1 юни 2022 г. се забранява движението на коне

Забраняват каруците в София от 1 юни

От 1 юни 2022 година се не разрешава придвижването на коне с каруци в цяла София. Това взеха решение на съвещанието си общинските съветници. Към момента напредването с животинска двигателна сила е неразрешено единствено в центъра на столицата.

Регламентира се и контролът над нарушителите. Освен транспортното средство краткотрайно ще се задържа и конят на нарушителите. Животното ще бъде поемано от „Екоравновесие“ до поискване от притежателя. За да си го получи назад обаче, нарушителят ще би трябвало да заплати разноските за отговорно бранене, гледане и лекуване, оповестява Дарикнюз.

„ Екоравновесие “ ще би трябвало да се грижи за тези животни, а не да ставаме очевидци на безумни гледки, като връзването им пред районните ръководства. Някои стопани не се грижат добре за тези животни “, безапелационен беше ръководителят на транспортната комисия Карлос Контрера през октомври, когато транспортната комисия прегледа въпроса.

Теренът, който ще бъде препоръчан за подобен углавен паркинг, се намира в регион „Требич“, стана ясно тогава.

Идеята за основаването на углавен паркинг за коне в София датира от 2010 година. Тогава от общината имаха желание да изискат публично от Министерство на вътрешните работи част от базата на „Гражданска защита“ в село Железница, като терен за развъждане на бездомни коне, където да бъдат настанявани иззетите животни от нелегално преминаващите каруци.

Идеята тогава беше иззетите коне да бъдат настанявани на избраните терени за период до две седмици, в които притежателят им да заплати глобата и да потвърди, че животното е законно притежавано.

Continue Reading

Previous: Полицейска банда отива на съд за рекет – КРИМИНАЛНО
Next: Принцът на Уелс е дал положителна проба за Covid-19 и

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.