Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От 1 януари: Цакат ни с нова такса в магазини, а спасение няма!
  • Новини

От 1 януари: Цакат ни с нова такса в магазини, а спасение няма!

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
adsvadssvdfgfdgfdgfd.png

От Нова година пластмасовите кутийки, в които хипермаркетите ни продават готова храна, поскъпват. Те ще се тарифират вече по 25 стотинки.

Лошата новина е, че всяка година цената на съдовете за еднократна употреба ще се вдига с по 5 стотинки, докато през 2027 година цената им достигне минимум 45 стотинки. Това е неизбежно, тъй като е продиктувано от от транспонирането на европейска директива в българското законодателство, която има за цел да намали употребата на някои вредни за околната среда пластмаси.

 

Това обясни Габриела Руменова, основател на онлайн платформата „Ние, потребителите“. Тя коментира, че клиентите нямат никакъв полезен ход да си спестят разхода, тъй като не им се предлагат никакви алтернативи. От хигиенни съображения, търговските обекти не разрешават потребителите да си носят от къщи кутии, в които да им се сложи желаната готова храна.

Руменова посочи, че след приемането на директива и имплементирането и в националните законодателства такива практики вече са наложени в редица страни по света, не само европейски.

„В България няма такава практика няма. Съгласно влязлата в сила от началото на тази година наредба, с която тази директива бе транспонирана в нашето законодателство, всички кутийки струват по 20 ст. Така стигаме до въпроса искаме ли реално да ограничим употребата на някои вредни пластмаси и не е ли нелоялна практика да се задължават потребителите да купуват тези кутии, въпреки че директивата предвижда търговците да осигурят достъпни за потребителите алтернативи“, каза тя в сутрешния блок на България Он Ер.

Руменова даде пример с Италия, където след указ на президента се стига до промени в национален закон, които позволяват на клиентите да използват собствените си контейнери.

За да се изпълни целта на директивата, а именно – ограничаване употребата на вредната за околната среда пластмаса, както и да бъдат защитени икономическите интереси на потребителите, като заимства от примера на Италия, Габриела Руменова е изпратила писмо до президента Румен Радев, до министъра на околната среда и водите Юлиан Попов, до икономическия министър Богдан Богданов и до омбудсмана проф. Диана Ковачева с молба, ако е необходимо да се предприемат действия, свързани с инициирането на законодателни промени, или да се проведе необходимият диалог със заинтересованите страни, но този казус да намери своето решение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Справка на Бонова Книжка – Вижте дали имате да взимате пари!
Next: Невероятно, но факт! Жилищата в тези български градове поевтиняват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.