Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От 1000 до 10 000 лв. за килограм черен трюфел: България е най-големият производител в Европа
  • Новини

От 1000 до 10 000 лв. за килограм черен трюфел: България е най-големият производител в Европа

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
dfbgkfdnkghkngkhnkhg.png

България е най-големият производител на черен трюфел в Европа. Това обяви тези дни министърът на земеделието Кирил Вътев пред депутати от земеделската комисия. И подчерта, че регулация на тази дейност е необходима, защото това е стока с много висока добавена стойност и сив сектор не трябва да се допуска.

Цените варират от 1000 до 10 000 лв. на килограм, посочи министър Вътев.

Темата за събирачите на трюфели отново стана актуална, след като те се оплакаха, че сезонът започва, но още не е ясно как и къде ще плащат новия патентен данък, въведен от началото на годината.

„Проблем беше, че от аграрното министерство се забавиха много със заповедта, която да въведе новите изисквания, така че да важи позволителното за лов на трюфели на национално ниво, както ни беше обещано“, коментира за сайта Агри.БГ Светлозар Сидеров, председател на Национална федерация на ловците на трюфели в България.

След последните данъчни промени търсачите на трюфели и диворастящи гъби освен фиксирания патентен данък, който се събира от общините, трябва да плащат и осигуровки, така че работата им в горите да се води за стаж.

С временна заповед на агроведомството от тази седмица е взето решение събирачите на трюфели да плащат патентия данък и осигуровките в горските стопанства, а те по ЕГН да правят необходимите вноски на хората към НАП и общините. „Това много ще ни улесни, защото реално сезонът на гъбите е особено кратък и никой няма да има време да ходи да плаща по общини, НАП или НОИ“, коментира Сидеров.

Сега един берач е достатъчно да отиде в най-близкото горско стопанство и да заплати около 170 лева месечно. От тях осигуровките са 100 лева, патентният данък е 30 лева, а 36 лева е горската такса. „С този документ берачът има право да обикаля територията не на едно стопанство, както беше досега, а на едно държавно предприятие, което обхваща 15-16 горски ловни стопанства“, обясни още председателят на федерацията.

По данни на федерацията в добри години добивът на трюфели достига 440 тона годишно, а на диворастящи гъби – 1000 тона. Около 30 000 са ловците на трюфели у нас, над 600 000 – на диворастящи гъби. Стоката се изнася основно за Италия, Франция, Испания, както и за САЩ, а българският пазар по-скоро е символичен.

През последните 2-3 години обаче се забелязва влиянието на неблагоприятния климат. Вече е по-трудно да се определят районите за вадене на гъби, защото има голямо значение къде е паднал дъжд, казва Сидеров. Находищата на трюфели се изместват, а някои изчезват. От 4-5 вида трюфели, само един е събиран през миналата година, споделят от бранша.

От федерацията очакват промени в Закона за горите, които да ограничат използването на определени инструменти за копаене, за да не се унищожават находищата на трюфели, както и да се завиши контролът относно това копаене.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно! Всички родени между 1950 и 1990 г., не забравяйте да прочетете това!
Next: Не е истина къде живее Калин Евтимов от Бригада нов дом и каква е жена му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.