България е най-големият производител на черен трюфел в Европа. Това обяви тези дни министърът на земеделието Кирил Вътев пред депутати от земеделската комисия. И подчерта, че регулация на тази дейност е необходима, защото това е стока с много висока добавена стойност и сив сектор не трябва да се допуска.
Цените варират от 1000 до 10 000 лв. на килограм, посочи министър Вътев.
Темата за събирачите на трюфели отново стана актуална, след като те се оплакаха, че сезонът започва, но още не е ясно как и къде ще плащат новия патентен данък, въведен от началото на годината.
„Проблем беше, че от аграрното министерство се забавиха много със заповедта, която да въведе новите изисквания, така че да важи позволителното за лов на трюфели на национално ниво, както ни беше обещано“, коментира за сайта Агри.БГ Светлозар Сидеров, председател на Национална федерация на ловците на трюфели в България.
След последните данъчни промени търсачите на трюфели и диворастящи гъби освен фиксирания патентен данък, който се събира от общините, трябва да плащат и осигуровки, така че работата им в горите да се води за стаж.
С временна заповед на агроведомството от тази седмица е взето решение събирачите на трюфели да плащат патентия данък и осигуровките в горските стопанства, а те по ЕГН да правят необходимите вноски на хората към НАП и общините. „Това много ще ни улесни, защото реално сезонът на гъбите е особено кратък и никой няма да има време да ходи да плаща по общини, НАП или НОИ“, коментира Сидеров.
Сега един берач е достатъчно да отиде в най-близкото горско стопанство и да заплати около 170 лева месечно. От тях осигуровките са 100 лева, патентният данък е 30 лева, а 36 лева е горската такса. „С този документ берачът има право да обикаля територията не на едно стопанство, както беше досега, а на едно държавно предприятие, което обхваща 15-16 горски ловни стопанства“, обясни още председателят на федерацията.
По данни на федерацията в добри години добивът на трюфели достига 440 тона годишно, а на диворастящи гъби – 1000 тона. Около 30 000 са ловците на трюфели у нас, над 600 000 – на диворастящи гъби. Стоката се изнася основно за Италия, Франция, Испания, както и за САЩ, а българският пазар по-скоро е символичен.
През последните 2-3 години обаче се забелязва влиянието на неблагоприятния климат. Вече е по-трудно да се определят районите за вадене на гъби, защото има голямо значение къде е паднал дъжд, казва Сидеров. Находищата на трюфели се изместват, а някои изчезват. От 4-5 вида трюфели, само един е събиран през миналата година, споделят от бранша.
От федерацията очакват промени в Закона за горите, които да ограничат използването на определени инструменти за копаене, за да не се унищожават находищата на трюфели, както и да се завиши контролът относно това копаене.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: