Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Официално! Вагнер е с нов лидер, ето кой е той и какво каза
  • Новини

Официално! Вагнер е с нов лидер, ето кой е той и какво каза

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
qwgasggegewgew.png

нтон Елизаров официално стана лидер на ЧВК „Вагнер“, сега всичко ще зависи от по-нататъшното му решение. Това написаха вагнеровци в официалния канал в Телеграм „ВАГНЕР“.

„Не искам да казвам прекалено много, затова ще кажа накратко. ЧВК ВАГНЕР официално дава клетва да екзекутира виновника, ние вече знаем кой си ти, и днес ще пробием от Беларус в Русия, чакай ни, куче“.

В предсмъртната инструкция на Пригожин още в първа точка е било указано да бъде поставен Елизаров на мястото му. Него е определил за свой наследник.

Антон Олегович Елизаров е роден през 1981 г. в Ростовска област, СССР. Руски военен, командир на отряд на ЧВК „Вагнер“. Участник в руско-украинската война, повиквателна „Лотос“. Герой на Руската федерация, Герой на ДНР, Герой на ЛНР.

 

През 1998 г. завършва училището „Суворов“ в Уляновск. 2003 г. завършва Рязанското висше военновъздушно командно училище на името на армейски генерал В. Ф. Маргелов. От 2003 г. служи като командир на парашутен взвод в 7-а гвардейска въздушнодесантна дивизия.

През 2014 г. е уволнен от армията, след като е осъден от Краснодарския гарнизонен военен съд за престъпление срещу собствеността. Получава тригодишна условна присъда и заплаща глоба.

След това се присъединява към ЧВК „Вагнер“.

 

Участвал е в руската военна операция в Сирия.

От 2016 до 2019 г. е инструктор в Централноафриканската република. През 2021 г. командва отряд от щурмови войски в Либия. От първите дни на руското нахлуване в Украйна той участва в настъпленията.

Ръководи щурма на град Соледар.

С указ на Владимир Путин от 2022 г. „за смелост и героизъм“, проявени в бойните действия в Украйна, е удостоен със званието – Герой на Руската федерация.

Към този момент руските медии не са потвърдили, че Антон Елизаров е новият лидер на ЧВК „Вагнер“. Подобна информация към този час е налична единствено в Телеграм канала „ВАГНЕР“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Време е България да разбере плана на Божков: Ето какво се случва
Next: Панделиева скочи на княгиня Калина, заради този неин ход

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.