Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Очевидец: Бай Георги умря в Спешното, след 4 минути изхрипа, надигна се и слезе от носилката
  • Новини

Очевидец: Бай Георги умря в Спешното, след 4 минути изхрипа, надигна се и слезе от носилката

Иван Димитров Пешев март 11, 2023
baaasigasigasoriasrk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бившият работник в ТЕЦ „Бобов дол“ Георги Чорбаджийски от Големо село живее втори живот, след като през януари 2022 г. изпада в клинична смърт на входа на общинската болница в Дупница, пише struma.bg.

Г. Чорбаджийски е работил на площадката за въглища в ТЕЦ „Бобов дол“. Има син и дъщеря. Радва се на две внучета. В двора на къщата му има добре подредена цветна градина, за която той се грижи.

Чорбаджийски се върна назад във времето и разказа за инцидента:

„На 4 януари 2022 г. към 3 часа сутринта получих задушаване от здравословен проблем в белия ми дроб, причерня ми и повече не си спомням какво се е случило с мен. Събудих се в болничната стая в бившата Транспортна болница в Дупница. Около мен лекари и медицински сестри се суетят. Казаха ми, че съм бил отишъл на оня свят, но съм се върнал отново.

 

След няколко месеца се озовах отново в същата болница. Тогава охранителят Валентин от с. Бистрица ми разказа какво се е случило с мен и как съм се върнал от оня свят: „Докараха те с линейката от Спешен център в Бобов дол.

 

Оставиха те във фоайето на болницата и си тръгнаха. Дотича дежурната лекарка от вътрешно отделение и започна да те реанимира с електрошок, прави ти изкуствено дишане, а ти не трепваше.

 

Изведнъж апаратът изписука и изписа права линия. Лекарката ти провери пулса, но такъв нямаше, беше си заминал от този свят. След няма и три-четири минути обаче, ти изхрипа силно и след малко леко започна да се надигаш от носилката, върху която те бяха оставили.

 

Вдигна се и тръгна да се движиш бавно назад. Тогава извиках отново лекарката и на носилката те качихме в реанимация. Веднага започнаха да ти слагат инжекции, системи… и оцеля“, разказа ми охранителят.

Прескочил съм трапа. Благодаря на охранителя и на лекарите, че съм още жив, така е била решила съдбата. Оттогава се страхувам за живота си.

 

Мисълта за случилото се ежедневно ми се върти в главата. Живея с кислородна бутилка и апаратче до леглото, ако се наложи, съпругата ми или синът включват бутилката да ми подпомага дишането“, разказа Георги Чорбаджийски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Щипка сол и захар под езика преди лягане и спинкаш цяла нощ като бебче!
Next: Магазинерка от Варна уж да стори добро, а си навлече голямо главоболие

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.