Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Още при раждането й съобщават, че дъщеря й е загинала, но след много години те се срещат за първи път
  • Новини

Още при раждането й съобщават, че дъщеря й е загинала, но след много години те се срещат за първи път

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
qwtwqgwegtgsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жена от Флорида, която преди 69 години е била излъгана, че бебето ѝ е починало при раждането, се срещна за първи път с дъщеря си. През 1949 година 18-годишната Женевиев Пъринтън родила момиченце в болница в Индиана, но лекарите ѝ казали, че то е починало. „Казах им, че искам да видя бебето.

Те ми казаха, че е умряла“, разказа вече 88-годишната Пъринтън в интервю за „Фокс 13“. 69 години по-късно, обаче, в навечерието на Коледа, майка и дъщеря се събрали за пръв път в изключително емоционална среща с много сълзи и прегръдки.

„Цял живот искам това. Помня, че бях на 5, когато поисках да открия истинската си майка“, сподели момичето на Пъринтън, което днес е 69-годишна жена на име Кони Мултруп.

Тя долетяла от дома си във Върмонт, за да се срещне с майка си. Кони прекарала дълги години в търсене на истинската си майка, а пробивът дошъл, когато открила, че има първи братовчед, чиято леля казва Женевиев Пъринтън.
„Бях млада неомъжена майка и те ми казаха, че бебето ми е починало при раждането“, разказа възрастната жена.

Тя не получила смъртен акт и никога повече не станала майка. Миналата година дъщерята на Кони Мултруп си купила комплект за изследване на ДНК.

„Никога не съм виждала биологичния си баща и докато растях бяхме само аз и майка ми. Спомням си как майка ми се опитваше да намери биологичната си майка и беше трудно да гледам през какво преминава“, разказва Бони, дъщерята на Кони.
Комплекта за ДНК теста Бони подарила на майка си за миналата Коледа – най-добрият коледен подарък според Кони. Тя взела от братовчед си информацията за майка си и ѝ изпратила картичка с адреса и телефона си. На 8 септември Мултруп получила телефонно обаждане, което променило живота ѝ. Обаждала е биологичната ѝ майка Женевиев Пъринтън.

„Тя каза: „Къде си родена? Коя година? Мисля, че може да съм майка ти“, разказва Кони. След няколко телефонни обаждания двете решили, че е време да се срещнат за пръв път.

„Не си мъртва“, казала майката. „Не съм“, отговорила дъщерята докато се прегръщали през сълзи. Женевиев Пъринтън споделя, че по онова време практиката да се отнемат бебета на неомъжените жени била честа. Кони била отведена в приют, а по-късно осиновена от семейство от Калифорния.
Осиновителката ѝ, обаче, починала, когато тя била на 5. Бащата се оженил повторно, но втората жена я тормозела. Затова тогава у нея се породило желанието да открие истинската си майка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кравата усети, че няма да живее дълго след раждането на малкото ѝ, разплака се от благодарност към Исмаил
Next: Любовната история на Лионел Меси и Антонела Рокуцо – една детска любов, оцеляла през времето и разстоянието

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.