Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Падна най-голямата мистерия за Лили Иванова, издадоха какво пише в паспорта й
  • Новини

Падна най-голямата мистерия за Лили Иванова, издадоха какво пише в паспорта й

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
lkosdfhikfdkhgfhgfh.png

Паспорт на Лили Иванова, в който естрадната прима е по-млада с 3 г., е бил издаден, за да може да участва на конкурс в Чили. Това разкрива музикантът Здравко Радоев навръх 85-годишния си юбилей.

Той е човекът, който пръв започва да работи с бъдещата звезда още преди да стане известна и е виждал първите й лични документи. Затова маестрото сложи край на мистерията, която не дава мира на меломаните вече три десетилетия – каква е истинската възраст на Вечната Амбър на родната естрада.

„Аз съм роден 38-а година, а Лили е по-млада от мен само с пет месеца, т.е. догодина през април тя ще направи 85“, категоричен е Радоев пред „Телеграф“.

 

Преди години третият съпруг на примата – Янчо Таков, разкри, че лично той й е вадил паспорт заради фестивала в Чили, в който е имало условие участниците да са на възраст до 30 г.

Тъй като музикалната ни гордост вече ги е била прехвърлила, се наложило да я подмладят в документите. От там тръгва легендата, която сега Здравко Радоев разби на пух и прах:

„В задграничните паспорти, които ни издаваха, сами попълвахме данните си, без да се проверяват дали са истински или не, защото те нямаха нищо общо с българските.

Те важеха за дадения ангажимент и имаха срок на годност 1 или 2 години и уточняваха къде можеш да ходиш – примерно стандартните бяха за Европа, Азия и Близкия изток, не можеше да отидеш в Америка.

Съответно с тия паспорти се вадеха и визи – за да влезеш в Италия, Гърция или Германия, трябваше да ти сложат виза. Навремето и Леа имаше такъв паспорт – и тя си пишеше по-късна дата, за да излезе по-млада.

Тия паспорти важат еднократно, не са официален документ. Официално си имахме български паспорти. Те по името те проучваха дали да те пуснат или не, никой не гледа къде и кога си роден. Гледаха какво има в архивите на МВР, дали си благонадежден, дали няма да избягаш“.

Здравко Радоев разкри, че Леа Иванова е имала международен паспорт, валиден за целия свят, и именно с него тя е спасила негов концерт в Канада. „Имахме покана за Монреал, за Експото, тогава бяхме женени с Богдана Карадочева.

 

Там говорят френски, Богдана имаше много френски песни. Издадоха ни паспорти за Канада, но Богдана каза: Аз не мога да пътувам, защото ме е страх, през океана не мога да летя“. Може би имаше друга причина, но това не е чак толкова важно.

Точно тогава се сетих, че паспорт „Тулемонд“ за целия свят има Леа. Звъннах й по телефона, питах я дали й важи паспортът за Канада, тя пита – кога тръгваме. Така направихме няколко репетиции и заминахме с нея вместо Богдана“, разказва маестрото.

По времето, когато вадят паспорта на Лили за Чили, той не е работил с Лили, а композиторът Иван Пеев. „Тогава песента печели наградата, както „Златният Орфей“ е конкурс за песен.

Лили е заминала с песен на Ангел Заберски-баща, но Ванко се е писал за композитор. Та това е гафът, за който до последно Забето се ядосваше и на мен ми се караше. Викам – аз не съм виновен.

Не искаше да говори въобще с Лили. До края не можа да прости тая грешка. Много грозно. Ванко е взел наградата и парите и би трябвало по някакъв начин да почерпи и Забето“, разказва маестрото.

Здравко Радоев и до днес си поддържа връзка с Лили Иванова. „Редовно ми се обажда. Естествено и сега за юбилея ми звънна. Каза съответните пожелания“, сподели рожденикът. На 85 той се чувства нормално и на тази възраст празнува в домашна обстановка.

За младежкия си дух казва, че нищо не прави. „Сигурно е даденост, но няма как – всички остаряваме“, смята легендарният музикант. Въпреки достолепната си възраст, той е сред най-активните потребители на социалната мрежа Фейсбук и всеки ден в профила си отбелязва празниците на наши и световни звезди.

„Мисля, че е необходимо да се съобщава за тези неща, да не забравяме хората от изкуството“, добавя той и признава, че отдавна не си прави равносметка. „Това се прави обикновено на 50 г. или на 60 г., като се пенсионираш.

Аз съм вече на преклонна възраст. Доволен съм от живота си, в хубави времена живях. Роден съм в царство България и съм присъствал на раждането на цар Симеон II, и при Борис III съм живял, и при социализма, и сега в „демокрацията“.

Ако имах възможност да избирам, бих искал да живея в царството. Тогава бях дете и детските спомени са най-свидни“, казва маестрото.

Той произхожда от известната музикална фамилия Радоеви – баща му и чичо му са известни композитори и съвсем логично и него са го карали от малък да ходи на уроци по пиано.

„Въпреки че ми беше съвсем неприятно. Другите връстници си играеха на топчета навън по дворовете и улиците. Така зарязах пианото. А като завърших основно образование и трябваше да отида в гимназията, се запалих по физически явления.

Записах в техникума по електротехника „Киров“, после от казармата кандидатствах във Физико-математическия институт и ме приеха. Никога не съм работил по специалността си, обаче много ми е помогнало в музикалната професия. Бях маниак на качествен звук и това е свързано със сложни физически явления.

 

При дневен концерт и грее слънце на летен театър, въздухът пренася звука по един начин. При вечерния концерт въздухът става влажен, тогава звукът става друг“, разказва Здравко.

Първите звезди, с които се срещна на сцената, са Лени Вълкова и Тодор Панков. „Още като ученик започнах да пътувам с различни оркестри. Концертите бяха почти на частна основа, беше разрешено тогава, но организаторът продаваше билети за баня, за да се отчита на хазната.

Транспортът пък беше от ТКЗС-тата. Нямаше хотели и като свърши концертът, конферансието казва на публиката – сега, който обича, да приеме артистите на гости. Бяхме с Николай Арабаджиев-Фучо, тогава свиреше на саксофон, не беше пианист, после стана диригент на оркестър „София“ и загина с Паша Христова в самолетната катастрофа.

Оркестрите бяха тип биг бенд, не като сегашните – китара, бас, клавир и барабани, и най-много един или два духови инструмента. Първите следвоенни години 45-а до 50 и някоя година се свиреше американска музика, прожектираха се американски филми.

Няма да забравя големите оркестри на Джаз Овчаров в цирковете, където пееха Лиана Антонова и Снежка Добрева“, връща лентата назад мелодикът.

С Леа Иванова в Румъния и местният държавен цирк прави най-дългото си турне – цяла година. Ето и спомените му от него: „Еди беше измислил шоуто с неколкократни излизания, освен акомпанимент на песните на Леа, имахме и собствена изява.

 

Имахме номер с устни хармоники, танцувахме казачок, бяха ангажирали Квартет „Алегро“ с латиноамерикански песни, които след това с цивилни костюми правят беквокали на Леа. Във всеки град седяхме по 10 дни.

Тогава разбрах какво представлява Леа като възможности, талант и качества да владее публиката. Като излезе на първата песен, никой не й обръща внимание. На последните песни обаче всичките на крака ставаха и не я пускаха да слезе от сцената.

Румъния е на райони, където говорят различни езици – унгарски, немски, руски. Там научих румънски и ходих да гледам американски филми с румънски субтитри. В Тимишоара влизам в киното, надписите – на унгарски.

Отивам да си купя цигари от будката, казвам на румънски, продавачката – унгарка и не ме разбира. Леа обичаше да разказва вицове, в които тя е отрицателен герой. Предразполагаше хората да общуват с нея като с близък приятел.

С Парцалев и Стоянка Мутафова бяха като брат и сестри. Не се славеше с кой знае какъв глас, но имаше страхотно излъчване и вкус. Нейната основна програма беше песни от цял свят – „Калинка Малинка“, „Дилмано, Дилберо“, „Виена“, немски песни, френски, английски.

След Румъния имаше ангажимент за вариететния театър Фридрихщатпалас, там направи големия си успех и тръгна нагоре. Тогава не пътувах с нея, защото бях с Лили в България.

От заведенията, където участва с италианци, шведи и други, тя ги пращаше чрез Концертна дирекция да правят турнета в България. Аз пътувах с „Петимата от Венеция“, те имитираха Бийтълс, след това „Северните тигри“ с Джеймс Сверт.

Тогава с Лили се върнахме от Румъния и никой не я знаеше в България. Последните концерти бяха в зала „Универсиада“.

Бяхме първа част с Лили, но имаше много голям успех, че като свършиха Тигрите, цялата зала скандираше „Лили, Лили“. За една вечер стана суперзвезда. Тогава всички композитори почнаха да ми звънят да й предлагат песни“.

А как се запознава и стават гаджета с примата: „Като се върнах с Леа от Румъния, ми дадоха да направя оркестър и репертоар с Грета Ганчева и Лили Иванова – две млади певици, които не знаех въобще.

В зала „България“ има студио „Музика“ с един роял горе на балкона – там ги извиках да ги чуя и да им направя аранжименти за оркестър. Тогава се появи Лили и изпя „Камино“, щях да падна как я пее.

Заради нея реших да не ходя във Фридрихщатпалас с Леа, а да правим кариера на Лили. По време на турнето станахме и гаджета. Лили нямаше понятие как да се държи на сцената, как да прави фрази, да не говорим за репертоар.

Аз й дадох ленти със записи от Елла Фицджералд до Тони Далара и Рита Павоне – от джаз, до поп и рок, да намери себе си в различните стилове, което й липсва и да я обогати. Тя нямаше чувство за суинг и ритъм, затова й налагах да пее песните на Рита Павоне, която накъсваше гласните, за да създаде ритъм чрез синкоп.

Направих й договор за ресторанта на хотел „Амбасадор“ в Букурещ. Там всеки ден правехме нови песни. До такава степен направи фурор в Румъния, че имаше опашка пред ресторанта на главната улица.

Срещу нашия хотел беше Лидо, келнерите седяха отпред, че им беше празно заведението и се чудеха какво става. Директорът на хотела толкова ни се радваше, че ни даде всеки да спи в самостоятелна стая, да се храним в ресторанта по меню, кой каквото иска, по всяко време, без да дава никакви пари.

По цяла нощ си мислехме какво по-скъпо да си поръчаме за ядене, какви ли не изгъзици. Разчу се из цял Букурещ, дойдоха да ни канят в телевизията, от техния музикален театър Константин Танасев и от Електрекорд – тяхната грамофонна фабрика, където направихме първата плоча на Лили.

Като се върнахме в България, записите от тоя албум на 38 см. лента ги занесох в „Балкантон“ на Йосиф Цанков, който тогава беше директор. Йожи не ги хареса, вика – какви са тия италиански песни.

Ние бяхме записали и българска песен „Влюбеният джаз“, която Лиана Антонова я беше записала в България. Той не я хареса и нея и така увисна“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Време е България да разбере какъв човек е Стоичков от моята уста, обяви Стилиян Петров
Next: Коя е възрастта, до която жената има нужда от мъж до себе си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ангел Силянов от село Галата, който бе в неизвестност от над 3 дни, е открит обесен. Това твърди „България днес“, като се позовава на първа братовчедка на загиналия 32-годишен мъж.
  • Извънредно! България прати 4 изтребители над Черно море, разгърна наземни сили
  • Край! След 14 години БТВ сваля Петя Дикова от ефир! Причината е смайваща
  • Радев за акцията в Сунгурларе: Намериха се смели прокурори. Схемата започна да се разплита и това е само началото. Няма да спрем, докато правоохранителните органи не стигнат до върха на олигархичната пирамида
  • Шокиращи подробности бяха разкрити в съда в Пловдив по делото срещу 14-годишното момче от Стара Загора, обвинено за убийството на майка си
  • Шефът на НАП: Влязохме в складовете на веригите, няма как да има цени като в Мадрид и Париж
  • 14-годишният, убил майка си в Пловдив, е изпълнил ритуал с ринуски на пентаграм – Виж повече
  • Фолкпевецът Фики Стораро, който е баща на две деца, май ще се радва поне едно от тях да наследи музикалния му талант, ако не и двете
  • Знаков роден бандит каза кой уби Алексей Петров…
  • Сертификация за висококачествени български храни и промяна в храненето на децата са сред приоритетите, които шеф Силвена Роу

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.