Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пазарът в Одрин пак ври и кипи! Българите пълнят колите до дупка!
  • Новини

Пазарът в Одрин пак ври и кипи! Българите пълнят колите до дупка!

Иван Димитров Пешев септември 9, 2022
odiriasiaisnnn.jpg

С поскъпването на българския лев спрямо турската лира, пазарите в Одрин чупят рекорди по посещаемост и обороти.

Българите трудно носят това, което купуват, багажниците на колите им не се затварят от одрински покупки – обобщава случващото се Tgrhaber.

„Българското преселение към Одрин започва от ранните зори. Всички гости отбелязват: Евтиния е тук, купуваме си всичко“, пише медията. Тази седмица алъш-веришът е свързван с първия учебен ден, констатират търговците, цитирани от rodopi24.blogspot.com.

Невин и Сафет Асенови са наши гурбетчии в Англия. Пристигнали си в родния край за лятната почивка.

Не изпускай тези оферти:

„Дойдохме до Одрин, защото ни трябват неща за дома. Купихме пердета, килими, комплекти за спалнята. И са евтини, и са хубави“, казват те.

Все повече българи пътуват до Одрин предимно през уикенда, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган издаде указ от 27 юли според който граждани на България могат да влизат в Турция с лична карта за туристическо посещение до 90 дни в рамките на 180 дни.

Реджеп Зипкинкурт, председател на Одринската търговско-промишлена камара, заяви пред Анадолската агенция, че по около 20 000 българи седмично са посещавали Одрин от края на юли насам, в сравнение с 12 000 до 16 000 души преди това. Те силно стимулират икономиката на града, заяви той.

Българите харчат средно от 100 до 150 евро за храна и пазаруване, плюс разходи за хотел и развлечения.

„Българите пристигат с коли, автобуси и дори с мотоциклети. Тъпчат чантите си с всякакви неща – от храна до хигиенни продукти. Улиците са пълни с българи, на пазарите навсякъде наоколо се чува български език, защото местните и търговците са понаучили някои думи, за да примамват купувачите.

С това темпо скоро всички българи ще са идвали поне веднъж в Одрин“, се радват местните.

Мухаррем Гюнеш, продавач на пазара Улус, сподели: „Нещата щяха да са доста зле без българите. Те също са доволни, защото тук нещата са по-евтини поради по-евтината турска лира.

Ние също се радваме, защото те са спасителен пояс за търговия.“

Реджеп Зипкинкурт очаква, че след като потокът от турци, които се връщат към европейските страни, отслабне и няма задръствания на ГКПП-тата за влизане в България, българите ще започнат още повече да пътуват до Одрин, защото няма да чакат дълго на границата, както е в момента.

Той очаква около 3 милиона български туристи да посетят Одрин до края на годината.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Премиерът Лиз Тръс с първи адрес към Великобритания и света след смъртта на Елизабет II
Next: Изтече секретният план на Кралския двор, в случай, че кралицата почине!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.