Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Пазете си здравето: Черният списък на най-отровните и вредни храни на българския пазар
  • Без категория

Пазете си здравето: Черният списък на най-отровните и вредни храни на българския пазар

Иван Димитров Пешев декември 22, 2023
sdfgdsfvfgbfgfgfdg

Това са най-опасните и вредни храни, които не трябва да ядем никога, ако искаме да бъдем здрави
По данни на Световната здравна организация 65% от заболяванията при хората идват от лошата храна. Вредните съставки в храните бавно разрушават човешкият организъм.

Ако искате да бъдете здрави избягвайте употребата на тези вредни храни от черния списък на българския пазар. Ето кои са най-опасните и замърсени групи храни, които се предлагат на пазара в България.

Пушените храни: При много от тях технологията на опушване е съкратена и променена, за да се спестят пари. Използват се вредни химикали-ароматизатори, както и подобрители, които намаляват времето за варене и опушване.

Чрез стабилизатори и консерванти се удължава трайността на на недостатъчно вареният колбас. Тези вещества са опасно токсини и могат да доведат дори до рак. Ако опушването става при висока температура, нитратите, които се използват като вид консерванти се превръщат в още по-опасните и отровни нитрити.
Риба отглеждана във ферма: Най-опасна е сьомгата, защото тя най-често се отглежда в рибни ферми.

Там, за да се ограничават и третират бактериални и паразитни огнища в басейните, се използват най-различни антибиотици, пестициди и други канцерогенни химикали.
В месото на рибите от ферми са открити много високи нива на живак.
Картофен чипс: Поради специфичната предварителна обработка на чипса с определени химикали, при пърженето му при висока температура се образува веществото акриламид, което може да доведе до развитие на рак.
Консервирани храни: това са едни от най-опасните храни, защото съдържат бисфенол-A (BPA). От консервите най-вредни са доматените.

Газирани напитки: Те съдържат захар, различни вредни химикали, оцветители, подсладители, фенол и метиллимидазол. Така, освен че окисляват човешкото тяло, буквално хранят раковите клетки.
Кренвирши и пастет: Както вече е известно в тях има всичко друго, само не и месо. Кренвиршите и пастета съдържат животински остатъци като кожи, кости, органи, мазнина и широка гама вредни за тялото химикали: подобрители, оцветители и овкусители, ароматизатори с аромат на опушено, стабилизатори и много сол.

Всички колбаси, които са с цена под 10 лева за килограм:
При тях, за да се спести от времетраенето на производствените процеси и суровината се прибягва до всякакви трикове. В евтините колбаси почти няма месо и се използват най-различни химикали, много сол и всякакви вещества, които могат да подобрят вкусовите качества на продукта. Всички те са отровни и канцерогенни.

Маргарин: Той ни разболява с хидрогенираното растително масло, което не може да се преработи от човешкия организъм и се отлага в него под формата на плаки, полепващи по кръвоносните съдове. Изключение правят маргарина Rama и българският маргарин Калиакра.

Съвети на Световната здравна организация по отношение на вредните храни и съставки в тях:
Не консумирайте продукти съдържащи натриев глутамат (Е621) – заместител на солта, изключително вреден.
Не консумирайте храни съдържащи заместители на захар. Те са химикали, които като бавна отрова убиват нашия организъм.
Не консумирайте трансмазнини. Съдържат са най-много в маслото, маргарина, рафинираните растителни масла, майонезата, кетчупа, замразените полуфабрикати, чипса, пуканките, преработените храни като например бисквити, вафли и закуски, както и във всичко, в което има шоколад.

Не кунсимирайте риба в консерви. За да се консервира се добавя веществото уротропин – то е много опасно и в много държави вече е забранено.
Не консумирайте млечни продукти, които имат срок на годност повече от 2 месеца. Тяхната асептична опаковка съдържа антибиотик.

Знаете ли, че: гъбите от магазина съдържат отровата цитотоксин, гроздето по щандовете е напръскано с хлороформ, сухите плодове се обработват с химически вещества, пилешкото месо съдържа 6 хормона и купища антибиотици, които се дават на птиците при отглеждането им. Това са хормони на растежа и женски хормони. Поради тази причина всички лекари-ендокринолози забраняват консумирането на пилешко месо, освен ако не е домашно.

Разтворимите кафета, които пием предизвикват пълно израждане на нашите жлези.
Натуралните сокове не съдържат никакви плодове.
Ароматизираните чайове са смес от химически вещества.
Ако искате да бъдете здрави избягвайте употребата на тези вредни храни от черния списък на българския пазар.
Източник: lechitel.net

Continue Reading

Previous: Бонус за пенсионерите. Държавата им плаща нещо значимо
Next: Голяма верига у нас предупреди своите клиенти за огромен проблем

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.