Пазят голяма тайна за огромен тунел в България, никой не е подозирал

В памет на доц. Ангел Калинов, който почина в началото на 2014 г. Ученият, който оглавяваше катедрата по генетика в Аграрния университет – Пловдив, направи приживе разкритията – фундаменти, върху които неговите последователи могат да надграждат теории за връзката между живата и неживата природа и как се отразява тя върху хората.

Неподозирана връзка между Северна и Южна България съществува дълбоко под земята. Твърдението е на радиестезиста доц. Ангел Калинов. Според него подземен и таен за масите величествен тунел прекосява почти цялата територия на страната ни.

Доцент Ангел Калинов е влизал в тунела и е дал детайли за незнайния подземен път. Ширината му е 7 метра, копан е още от траките. Може да се влезе в него от параклиса „Свети Димитър“, който се намира до Асеновата крепост. Началото на самия тунел е в полите на Родопите минава под Стара планина и древната крепост Арчар, под дъното на река Дунав и излиза в Румъния.

Според доц. Калинов цялата територия на величествените Родопи е прорязана от подобни подземни пътища, в които могат да минават и коне. Поредица от тунели има и край Белинташ. Край скалния феномен са и големите тракийски съкровища, скрити в пещери край Момин камък и Равен камък. Има предание, според което лично владетелят Александър Македонски е дарил златна колесница на светилището, твърди доц. Калинов.

Генетикът-радиестезист имал карта на белинташките подземия, на която са посочени 3 олтара. Към самата зала има точно 6 входа като едва 2 от тях са използваеми, до останалите трябва да се копае. Един от подземните пътища излиза над Бачково, където се намира защитеният природен обект „Червената стена“. Според доц. Калинов има точно описание за една от тамошните пещери – бронзова врата в 61-ия тунел и няколко стъпала след нея… Тунелът има пряка връзка с Бачковския манастир. Още от стари времена на днешното място, на което е разположена бачковската света обител се е намирало светилище на траките.

Недалеч от Белинташ, край билния път самият доцент Калинов е разкрил и скривалищата на Вълчан войвода. Пещерите, според Калинов са били ползвани като тайници и от много други хайдути. На този етап човешки крак не е стъпвал в пещерите и никой не знае какво е скрито в тях. Страх от смъртоносни капани в проходите е причина да не бъдат изследвани дългите пещери.

С внушителния тунел, който стига чак до Румъния са свързани и тепетата в Пловдив, твърди още доц. Калинов. Според него над село Марково, където минавал тъмният тайнствен подземен проход Александър Македонски е имал палат. Именно в двореца е била скрита цялата плячка от завоевателните персийски походи на пълководеца.

Доц. Калинов, който се е сдобил приживе с прозвището пловдивският Индиана Джоунс се е натъкнал на 7 прохода под Младежкия хълм в Пловдив. Всички те водят към масивна гробница на тракийски владетел. Близо до Младежкия хълм се е издигало селище. Хората от древния град са влизали в светилището по подземен път, за да направят своите жертвоприношения.

През същото тепе е минавал и канал с минерална вода. Целебната течност е идвала от Родопите и е влиза направо в царския дворец на Бунарджика. Палатът е бил построен от траките, но след години е бил модернизиран от Филип Македонски. Александър Македонски пък е обитавал двореца като малък, а самият Аристотел е пристигал от далеч, за да го обучава. Големи бани е имало в двореца на Бунарджика.

Същата тази минерална вода има каптаж и край село Войводиново, откъдето продължава до Хисаря, твърди Калинов. Възрастните пловдивчани още помнят минералния извор на Бунарджика, който е пресъхнал след големия земен трус от 1928 година.

С точност самият Ангел Калинов е установил, че дворецът е бил само на 40 метра от ресторант „Големия Бунарджик“. Радиестезистът е бил убеден, че главният вход на палата може да бъде открит, ако се копае в района на тенис кортовете под паметника на Альоша.

Трихълмието в Пловдив крие неподозирани съкровени тайни като Златна колесница, подобна на тази на Александър Македонски стои скрита в недрата на Стария град. Под него минава част от трасето на подземния тунел и излиза на амфитеатъра. Единият от входовете на тунела може да видите зад Иконната галерия в Стария Пловдив като това е само едно от разклоненията на подземния път. В част от другите разклонения има несметни съкровища, категоричен е доц. Калинов. Поличбите обаче, вървят ръка за ръка с авантюризма на много изследователи.

Историята разказва за експедиция от Франция, която влязла в тунела под Стария град и не се върнала. Това се случило преди 90 години и до ден днешен няма и помен от французите. Свещеник от църквата „Св.Св. Константин и Елена“ пази ключа към входа и не го дава на никого.

Със сигурност днес ще може доста по-безопасно да се проникне в тунела, по чието трасе със сигурност има редица капани и пропадания. Със специална екипировка може да бъде разкрита цялата подземна мрежа, за да стане достъпна за хората.

Ако темата за подземните тунели е любопитна за Вас, може да прочетете за най-голямата мрежа от подземни лабиринти в света в статията на Darmon