Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Панделиева от Поморие: Всичко е на шест, писна ми от българи, които лежат на плажа и плюят нашето море!
  • Новини

Панделиева от Поморие: Всичко е на шест, писна ми от българи, които лежат на плажа и плюят нашето море!

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
paneldeldqqq.jpg

„Писна ми, наистина ми писна българи, които са избрали да почиват на море в България, да плюят по своето непрестанно. Това написа във Фейсбук журналистката Лияна Панделиева, информира Sofia24.bg. Ето какво още споделя тя, публикуваме го без редакторска намеса:

„Щом стъпиш на плажа, вече си олекнал с 40 лева, а в Гърцияяяяяя, аххх“

Ми ко пра’ите тук? Айде марш към Гърция!

А в Турция – ах, красота, ах евтиния, ах, ма къф ол инклузив!

Като сте за олинклузива, яжте в Турция и дебелейте за без пари.

В момента Поморие е пълно и препълнено. Сутрин отиваме рано на плажа, защото е свежо и приятно. Около седем и нещо се настаняваме. Сядаме на плетени шезлонги с шалтета и масичка. Баткото, който взима 30 лв. за два шезлонга, две шалтета, масичката и чадъра, е на плажа още в 7 сутринта, но започва да събира парите в 11 ч. Всеки, който е бил на плажа между 8 и 11, няма да плати и стотинка. Някои хора правят именно това.

Ресторантчето на плажа е малко, скромно, готвят великолепно, обяд за двама с прясна риба, една бира и една кола е 38 лв. Някой иска да каже, че в Гърция ще ама мнооооого по-евтино от 19 евро за двама? Хайде и ние да сме яли в Гърция!

Много са прекрасните места по света, където предлагат фантастични условия, много са моретата, които са по-топли, водата по-бисерна и палмите по-автентични.

Но нашето море е тук, не се иска чакане по граници, нито полети с десетки часове.

Чуждоземските уклони и вътрешната потребност да сравняваме своето само в негативна посока е не само изтощително, то е показателно за евтина предателска същност – само нещо да изглежда „евтино“ другаде и веднага своето става лошо.

Щастлива ваканция на всички приятели, които на първо място се чувстват добре в кожата си, отишли са там, където се чувстват у дома и са доволни от малките неща, които правят ваканцията ведра, а не пълна с мрънкане и противопоставяне“, завършва публикацията си Панделиева.

Още мнения по темата:

Ако ходенето на море през лятото представляваше преживяване като това, което обещава всяка туристическа брошура, сигурно щеше да е чудесен начин да прекараш отпуската си.

Всеки пакет, който туроператорите се опитват да продадат – от Обзор до Малдивите, е илюстриран със самотен плаж и кристално море, от които лъха хлад, спокойствие и идилия.

Обаче реалността е друга. Освен ако нямаш наистина много пари да си наемеш частен остров, ваканцията на море през лятото е нещо, след което се нуждаеш от истинска почивка. От жегата, врявата, влагата, кръчмите, комарите и в някои случаи – от стомашното разстройство.

Не, не става дума само за епично лошата туристическа услуга, с която е известно българското Черноморие. Гърция, Турция, Хърватия, Италия, Испания и, ако щете, Бора-Бора, предлагат по-парфюмирана опаковка на нещо, което в основата си е едно и също и единствено опасността от Ешерихия Коли е извадена от уравнението.

Ето останалите компоненти на ходенето на море, които от почивка превръщат изживяването в изпитание за душата и тялото до степен на survivor mode:

Температурата

Уцелването на точния момент за ходене на море дори не е въпрос на познания и опит, а на късмет. През юни водата е още студена, през юли и август е толкова горещо, че асфалтът се разтича, през септември пък захладнява с едно крайно неваканционно, меланхолично усещане.

И макар прословутият бриз принципно да намалява температурите по крайбрежието, когато във вътрешността е 37 градуса, на морето също е ад, а влагата компенсира уж по-ниските температури – по задушаващ, лепкав и влудяващ начин. За капак си отишъл там, за да се излагаш на слънце, в резултат на което всеки ден рискуваш топлинен удар по няколко пъти.

Освен ако не си йога и ходиш на плаж само в часа на йодните изпарения малко след изгрев или вечер преди мръкване, а в останалата част на деня медитираш, става така, че постоянно ти е горещо, пече ти и ти иде да полудееш от безмилостното слънце.

Изключение прави моментът, когато влезеш в морето и те среже от студ.

Плажът

Това е най-ужасната част от цялата ваканция. Не просто е прекалено горещо или прекалено хладно, но и прекалено пълно с шумни и неприятни хора, децата и кучетата им. Плюс продавачи на закуски, дюшеци, пояси, плодове и обиколки с джет.

Крещят, рият пясък, блъскат се в морето и създават гмеж, която трябва да търпиш единствено заради идеята, че си на море и плаж и това е почивка. При нормални обстоятелства, освен ако не си на концерт на Rammstein, би побягнал с писъци на втората минута.

Колкото и да се мажеш с фактор 50, рано или късно изгаряш от слънцето и следва болезнена и безсънна нощ, за която допринасят и местните комари, оводи и прочее инсекти.

За капак ходенето на плаж е съпроводено с адски досадната процедура по събиране на багаж, мъкнене в изгарящата жега на всичко, после обратно, къпане, сушене, простиране и така по няколко пъти на ден. В началото е вълнуващо, към края ти писва и ходиш навсякъде с мокър бански и коса на расти от солената вода.

Кръчмите

Никой не очаква да почива безплатно, има си и трикове това да стане за малко пари, но не всеки приема като част от почивката пренасяне на 5 кила домати и 2 буци сирене през половин Европа, за да се изхранва на място, където иначе предлагат прясна риба.

Можеш и да си готвиш сам, естествено – какво по-хубаво от това след цял ден в жегата и изпиващите душата слънце и солена вода да застанеш на печката да пържиш тиквички или край барбекюто с кюфтета?

Отпуска е, на морето си, не може без кръчми. Дори има избор – по-евтини заведения със съответните претоплени храни от фризера, или такива с прясна риба, уловена от морето пред теб, на цена колкото една нощувка. Какво пък толкова – веднъж годишно се ходи на море, нали?

Понеже е почивка, алкохолът също е в повече, от рано и до късно. Жегата и морето предполагат и сладоледи, коктейли, фрапета и изобщо всякакви набедени за разхлаждащи и „морски“ стоки. Една безконечна консумация, също смятана за задължителна част от почивката и отпускането на края, последвани от допълнителни килограми и постваканционен махмурлук.

Скуката

Балансът между здравословна, отмаряща скука и натоварваща и деморализираща скука е крехък и индивидуален.

Има хора, които могат да се чувстват щастливи от гледане в точка на стената или небето часове наред. Има такива, за които единствената мисъл какво и къде ще ядем довечера е достатъчен стимул за осмисляне на деня. Както и такива, за които два тигела вечер по една и съща крайбрежна улица в гъмжилото са приятна разходка дни наред.

Не че това не е добър начин да си починеш, но просто не всеки го може. Едни имат нужда от повече и по-интензивно движение, други от обикаляне на повече места, трети – от куп книги, с които да компенсират ширналите се свободни часове. Морето не винаги може да предложи това, особено в пълен обем или пък насред сиеста заради 40 градуса на сянка.
Webcafe Оня, дето не го трият
А и няма ски вариант на Гърция…
Зимна ваканция? Не, благодаря, пазя се за морето

А и няма ски вариант на Гърция…

Умората

Резултатът от съвкупността от всички тези фактори често е умора. Връщаш се от море претрепан, със замаяна глава, трябва да си отспиш и починеш на спокойствие. Изхарчил си сума пари, част от спомените ти се губят заради повечето джин-тоник, жегата и еднообразието, и единственото, останало от почивката, са ухапванията от комарите и белеща се кожа.

Докато обясняваш на колегите каква великолепна почивка си имал, пиеш един аспирин и тайно се заричаш догодина да идеш на планина.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възраждат ОФ: Депутат от ПП твърди, че ще водят преговори за съвместно явяване на избори не само с ДБ
Next: Става страшно! Служебните министри на Радев ще започнат да вадят скелети от гардероба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.