Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Панелист сваля Гала, Стефан в нервна криза
  • Новини

Панелист сваля Гала, Стефан в нервна криза

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
gastalstlaslt.jpg

Дарко, ела ме свали! С този призив водещата на „На кафе” по Нова телевизия Гала се обърна към панелиста Дарин Ангелов. Актьорът веднага се отзова и понесе шефката си на ръце из студиото.

Свалянето на Гала се наложи, защото тя се беше покачила на стълбичка, за да покаже какво е човек да е висок 215 см, пише Vihrogon.

Точно такъв е ръстът на Цветан, който отпадна от „Игри на волята”, но остана рекордьор по височина сред всички участвали в предаването.

Той се появи като гост в „На кафе” след драматична раздяла в племето на Супергероите от „Игрите“, което в крайна сметка се разпадна.

Не изпускай тези оферти:

Свалянето на Гала стана повод за шеги сред екипа заради постоянните флиртове на Дарин с водещата. Тя пък обясни, че е сънувала много красив сън. „В слушалката ми казаха, че сънят те носи”, изкоментира Дарко, докато разнасяше на ръце шефката си.

Още клюки:

Изпълнителката на новия мегахит „Устните и мръсни“ издаде наскоро една дълго пазена тайна от личния си живот – че месеци наред е била преследвана от непознат мъж, пише България Днес.

„Той явно е бил влюбен в мен, но психопатски“, убедена е попфолк звездата.

Скандалната брюнетка разказа още, че веднъж направила грешката да качи този мъж на сцената на свое участие. „Не го познавам изобщо, качвам на сцената по сто човека на вечер“, поясни певицата.

„Той обаче си въобразил, че имам по-специално отношение към него. Веднъж след концерт застана пред колата ми с разперени на кръст ръце.

Моят тогавашен приятел излезе да го отмести, за да не го бутнем, но психопатът го напръска с лютив спрей“, сподели Емануела. Накрая полицията озаптила влюбения фен.

Още клюки:

Попфолк певицата Роксана се развежда, това потвърди самата тя пред „Телеграф“.

Певицата обясни, че документите още не са подадени, но е въпрос на време. „Натам вървят нещата, дълго време го обмислям, но когато стане факт, ще разкрия потресаващи факти, които са причина да взема това решение и мисля, че тогава хората ще ме разберат“, добави още певицата.

Роксана разказа още, че и е трябвало много време. „Проблемът е, че имам две деца от двама мъже и все се притеснявах какво ще си кажат хората, как ще започнат да ме обвиняват или да ми лепят етикети, но с компромиси не се живее“ – добави още изпълнителката.

37-годишната Роксана има двама синове от двама различни мъже. Големият Даниел Димитров е вече на 21 години и е поел по свой самостоятелен път. Малкият, плод на любовта с Александър, носи неговото име. Само преди дни двамата показаха в социалните мрежи как минават през поредната криза.

В светските среди отдавна се шушука, че между Роксана и мъжа й има неразбирания. За първи път певицата заговори за това в интервюто си за „Събуди се по NOVA“, че отношенията с мъжа й са разклатени.

„Не се живее само с компромиси и прошки, защото те започват да стават навик и губят стойността си“ – обясни тя пред Мондьо.

Роксана се възмути още: „Виждам деца по дискотеките, които правят страшни неща. Отвращава ме дори поведението на мои колежки“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Магнитна буря ни удря като с чук! БАН показа слънцето
Next: Синоптикът Янков: Зимата идва, първи сняг пада съвсем скоро. Температурите падат рязко надолу

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.