Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Паника на нашето черноморие! Вдигнаха под тревога хеликоптери от авиобаза Чайка
  • Новини

Паника на нашето черноморие! Вдигнаха под тревога хеликоптери от авиобаза Чайка

Иван Димитров Пешев юли 20, 2022
apnainakskks.jpeg

Сигнал за мини в българските води на Черно море изправи на крак военните от авиобаза до Варненското езеро.

„Днес, 19 юли 2022 г., моторен кораб „COSMO”, плаващ под италиански флаг е подал сигнал, че около 12:55 часа е забелязан миноподобен обект, на около 55 мили източно от Маслен нос.

На мястото са изпратени корвета „Решителни“ и вертолет от авиобаза „Чайка“ от състава на Военноморските сили, за извършване на мероприятия по разузнаване и обследване на района, където е забелязан миноподобния обект.

След извършения оглед и опознаване се установиха предмети – плаващи чували, които не потвърдиха наличието на мина“, написаха на страницата на Българските Военноморски сили във Фейсбук.

Още от предишен случай:

В оенноморските сили унищожиха плаваща мина в Черно море, съобщиха от ВМС, според Dariknews.bg.

Сигналът за плаваща морска мина е получен в Щаба на Военноморските сили в 15.10 часана 30 юни от Морския спасителен координационен център. Мината е забелязана на 27 морски мили източно от устието на река Камчия от моторен кораб „Монтерей“, плаващ под либерийски флаг.

След извършени изчисления от експерти в Щаба на ВМС – скорост на вятър и морско течение в 15.30 часа са вдигнати дежурният вертолет „Пантер“ от морската вертолетна авиобаза „Чайка“ и дежурният кораб 0 базов миночистач „Прибой“ от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби.

В 17.35 часа екипажът на вертолета открива мината и предава координатите на гранично-полицейския кораб „Каварна“. Бързоходен катер 213 с екипаж мичман Валентин Йорданов Зенгинов и старшина II степен Калоян Иванов Кръстев и екип от водолази – капитан-лейтенант Деян Кирчев Стефанов, офицерски кандидат Николай Валентинов Пенчев, главен старшина Красимир Станчев Кръстев с ръководител капитан I ранг Даниел Тодоров – командир на дивизион спомагателни кораби, извършва преход до мястото, охранявано от гранично-полицейския кораб „Каварна“. Военните специалисти класифицират мината като котвена, тип „Ям“, приведена в бойно положение.

В 20.50 часа мината е унищожена с контролиран взрив от групата водолази-взривчици. Военноморските сили продължават да поддържат готовност за обследване и противоминни действия, за да осигурят свободното корабоплаване в българските морски пространства.

Анкара: Мините в Черно море може да оставени умишлено

През март бяха открити три мини на територията на Черно море – първата, близо до шелфа на Игнеада, близо до българската морска граница с Турция, втората близо до нос Галата край Варна, а третата до нос Мидия.

Турското Министерство на отбраната тогава написа в Туитър канала си, че въпросната мина е била обезопасена от екипите на SAS и е предприета интервенция за нейното неутрализиране.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Унищожиха Нинова: Стопанката на Позитано 20 играе като за последно! След това БСП изчезва
Next: 11-месечно бебе издъхна, заключено в кола

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.