Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Парите от всички джобове ще излязат: Думи на Борисов за данъците смразиха хората
  • Новини

Парите от всички джобове ще излязат: Думи на Борисов за данъците смразиха хората

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
sdfvsdbgfbfdbgdnhgnhg.png

Международният валутен фонд препоръчва на България промяна на данъчната система. Това съобщи в Пловдив лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който взе участие в конференцията “Eвропейска сделка за фермерите – визията на ЕНП за земеделието в Европа.

„Преди 3 години благодарение на нашата консервативна финансова политика България беше приета в Европейския банков съюз и чакалнята на еврозоната и щяхме да сме вече там с Хърватия. Това не им хареса на управляващите, а сега изведнъж това го слагаме като страшен приоритет.

 

България трябва да промени данъчната система. Необходимо е да се възстанови 20% данък и да се премахне 10% върху физически лица. Честито българи, честити ви нови данъци. Всичко се плаща, безплатен обяд няма. Наред с това, което ЕНП ще направи, се пригответе да плащате безумни данъци.

Тежко му на следващия финансов министър и на следващия премиер, които трябва да вкарат новите данъчни закони. Това е, мили колеги, това ни очаква. Парите от всички джобове ще излязат. Който работи повече, ще плати повече“, посочи той.

Борисов разкритикува политиката на раздаването на пари и предупреди, че се готви отпадането на плоския данък и въвеждането на прогресивно подоходно облагане.

Борисов заяви, че Европейската народна партия винаги ще бъде на страната на нашите фермери.

„Украйна беше нападната от Русия и затова ние по посока военна помощ от ГЕРБ сме безкомпромисни. Когато става въпрос обаче да съхраним нашите фирми ние не можем да позволим това да се отразява на нашия пазар.

Нямаме нищо против Украйна, важната е военната помощ. Оценяваме затрудненията на фермерите след недостатъчен дебат. Решени сме новия мандат да наложим преценката да гарантираме конкурентноспособността на българския фермер”, заяви Борисов.

„За мен е изключителна чест да ви посрещна в нашия изключително красив и древен Пловдив. Пловдив е културен, образователен транспортен и туристически център. Именно чрез такива форуми се набелязват конкретните проблеми и даваме решение за развитие на общото ни бъдеще“, каза пък кметът Димитров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Над колко време не е добре да се държи месо във фризер?
Next: Пенсионерите ликуват: Вдигнаха парите за старост

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.