Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пастирът, подал фалшивия сигнал за изчезнали в Стара планина, с нечувано оправдание
  • Новини

Пастирът, подал фалшивия сигнал за изчезнали в Стара планина, с нечувано оправдание

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
fdsggdfhfgdhfghgf.png

Наско Сергеев Благоев от Златоград остава за постоянно в ареста. Това реши Районен съд Карлово. Днес 25-годишният пастир се изправи пред магистратите, но не даде логично обяснение защо подаде фалшивия сигнал на тел. 112, че в Стара Планина има загубени двама туристи. Той се представил с друго име и казал, че е с жена си, която е със счупен крак.

В продължение на три денонощия спасители от Карлово, Сопот, Троян и Пловдив обикаляха Балкана над Карлово, но следа от такива туристи не беше открита.

Полицията направи разследване, което доказа, че сигналът е фалшив и не съществуват такива хора. След 72-часов арест днес прокуратурата поиска постоянно Наско да остане зад решетките. Прокурор Свилен Братоев обясни, че обвиняемият е осъждан два пъти до сега.

Единият път за кражба, вторият път за запалване на постройка и селскостопанска техника в Сушица, където понастоящем Наско Благоев живее. Последната присъда е условна. Прокурорът подчерта, че в продължение на три денонощия 30 спасители са издирвали хора по фалшивия сигнал.

За да не извърши ново престъпление и да не се укрие, държавното обвинение поиска постоянен арест.
Наско Благоев има тежка съдба. От малко дете той е бил изоставен от майка си и е израснал по домове. Бащата е неизвестен. Преди пет години бил изгонен от фермер от карловското село Соколица, където работел като пастир.

Животновъдът Марин Ангелов от карловския квартал Сушица имал добро сърце. Прибрал го при себе си и го приел като член на семейството, като син. Той не ми е пастир, по-скоро понякога ни помага на мен и брат ми. Аз му имам пълно доверие, оставял съм го сам с жена ми и децата ми.

Готов съм да платя паричната му гаранция, ако съдът присъди такава, каза пред съда Ангелов. Адвокат Стефан Шипкалиев, който защитава обвиняемия каза, че младият мъж има психически проблеми.

Това потвърди и фермерът Ангелов, който каза, че е забелязвал смяна в настроенията на Наско-той плачел, после се смеел, после изпадал в депресия. Пиел хапчета, лежал е в психиатрия.

Именно заради това адв. Шипкалиев поиска да бъде назначена комплексна психологично-психическа експертиза и ако се наложи, Сергеев да бъде лекуван в психиатрия.

Когато подал фалшивия сигнал, Наско бил сам в планината при животните на Ангелов. Самият той е брат му слезли в града за три дни. Обяснението, което Благоев е дал на разследващите е, че когато подал сигнала му било тежко и тъжно. Искал да говори с някого. Телефонът му бил дал от фермера със заръката ако няма връзка с него и се случи нещо, да се обади на 112.

Но мъжът е подчертал, че това Наско трябва да прави само ако претърпи инцидент или му е лошо. В съда 25-годишният мъж беше докаран с белезници. Той се разплака. Адвокатът му обяви, че ще обжалва мярката му за неотклонение пред Окръжен съд Пловдив.

Този човек не е добре, за това поисках мярка парична гаранция, а не домашен арест например, защото ако стои затворен, ще се чувства още по-зле. Той трябва да се лекува, обяви още защитата.

Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този мъж има болест на Алцхаймер. Но това, което направил синът му, е достойно за възхищение
Next: Шеф Таралежков със сърцераздирателен жест. Дари косата си в името на невероятна кауза

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.