Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Паяк вдигна колата на даяджия, той – свали номерата на репатрака
  • Новини

Паяк вдигна колата на даяджия, той – свали номерата на репатрака

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
sdfbbdfbghnhmhjmhj.png

Служител на Държавната автомобилна инспекция в Пловдив свали номерата и отне книжката на работник в общинското предприятие „Паркиране и репатриране“, защото вдигнал личния му автомобил заради неправилно спиране.

 

Общината ще обжалва съставения акт, а в същото време ДАИ започна вътрешна проверка по случая, която трябва да установи има ли злоупотреба със служебно положение.

 

Скандалът избухнал, след като общинският репатриращ автомобил вдигнал неправилно паркирана пред ДАИ Пловдив кола.

„След като минахме с паяка, констатирахме нарушение на кола, която е спряла пред знак, с който е забранено спирането и паркирането и съответно взехме мерки, за да бъде отстранена от мястото. След което я докарахме колата тука и тръгнахме за друг сигнал“, разказва пред БНТ Николай Атанасов – служител на ОП „Паркиране и репатриране“.

 

 

 

През това време собственикът на вдигнатия автомобил, който се оказал служител на ДАИ Пловдив, установил липсата му и отишъл на наказателния паркинг, за да си плати глобата.

„Идват две лица – единият с униформа на ДАИ. Той непрестанно обижда, заплашва нашите служители, също така твърди, че ще се върне и ще – цитирам – „ще видите какво ще се случи“, разказва Нъшан Деркалестаниан – ОП „Паркиране и репатриране“.

 

В яда си, инспекторът от ДАИ залепил фиша с глобата си върху будката на наказателния паркинг. След това заедно със свой колега изчакал паяка да се върне отново и започнала изненадваща проверка. На шофьора на репатрака е съставен акт, отнета му е книжката, свалени са и номерата на паяка.

 

„Констатираните нарушения са – липса на лиценз за извършване на обществен транспорт, липса на тахограф, на пътен лист и товарителница“, казва Нъшан Деркалестаниан – ОП „Паркиране и репатриране“.

 

Казаха, че задължително трябва да ми вземат книжката, задължително трябва да спрат автомобила. Не работя в момента – нито работя, нито си карам личната кола. Вързаха ми ръцете отвсякъде“, разказва Димитър Стоянов – шофьор на паяка.

 

Димитър подписал съставения акт с възражения. Такива има и директорът на ОП „Паркиране и репатриране“, затова ще обжалват глобата на ДАИ.

„Считаме, че всички констатации са неоснователни, тъй като общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ град Пловдив не извършва търговска дейност.

 

Нашата функция, на общинското предприятие е превенция на извършваните административни нарушения на територията на община Пловдив“, смята Нъшан Деркалестаниан – ОП „Паркиране и репатриране“.
Ден след скандалния случай инспектор на държавната автомобилна администрация от София пристигна в Пловдив, за да провери действията на техния служител. От „Автомобилна администрация“ заявиха, че съставеният акт е заради липсата на лиценз за превози на товари.

 

„Нека да проверим случая, да установим какви видове превози, какво МПС – тогава можем да дадем някакво заключение. Не можем да твърдим, че има незаконни превози без да сме установили факти и обстоятелства за извършената проверка“, коментира Антон Ставрев, „Автомобилна администрация“.

Заради това, че са с едно превозно средство по-малко и с шофьор с отнета книжка, общинското предприятие работи в намален обем.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български пекар обяви цената на баничката в евро
Next: Температурите падат: Студен фронт преминава през страната

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.