Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Певец побърка България с Моя страна, моя Германия, синът на Емил Димитров не издържа
  • Новини

Певец побърка България с Моя страна, моя Германия, синът на Емил Димитров не издържа

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
ssinqwnrqwnr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Група за чалга ритми от Кнежа реши да възроди по свой начин големия хит на Емил Димитров – „Моя страна, моя България“.

Той я прекръсти на „Моя страна, моя Германия“

Това естествено предизвика огромно възмущение в социалните мрежи и предизвика множество коментари.

 

Оркестър „Джипси фолк“ и солистът Кристофър, по прякор Фараона са авторите на кавъра на тази емблематична песен, което възмути много хора.

Реакцията е толкова силна, че се наложи авторите да го свалят от интернет пространството.

„Аз съм ром, циганин.

Това е моят начин на изпяване.

Не мога да я изпея по друг начин.

С молба, по-скоро към нашите управляващи.

Това е мирен протест от моя страна.

Да се променят нещата в България.

За да може всички да сме заедно. Аз говоря от името на 3,5 млн. българи, които са в чужбина.

Не само България, а роми, които са в Германия.

Те искат да чуят тази песен.

Аз съм творец. Независимо, как съм я изпял. По-важно е песента да бъде чута“, обясни авторството си Кристофър Галовски, певец от Кнежа по Нова тв.

 

Аз казвам „Моя страна Германия”, а „Моя любов, моя България. Какво означава това?

Изкарвам пари в Германия, а ги харча в България.

Това обяснението за на автора за дълбокия смисъл на парчето му.

Естествено авторски права не са плащани. Тук у нас всеки може да се изгаври с каквото си реши и наказание няма да последва.

Това е напълно недопустимо внимавайте ще дойде друг на власт и ще има закони!

Няма думи! Ако искаш, може и върху немския химн да направиш чалга вариант. Германия ще бъде много очарована.

 

То цялата държава е чалга за съжаление.

Кристофър дори се обяви за говорител на българите зад граница.

 

Аз говоря от името на 3,5 млн души, които са в чужбина. Българите в Германия искат да чуят тая песен.

 

Кючеците зад гърба си обяви също като начин на протест.

Фараона се извини за това, че е използвал тази велика песен и обяви, че всички приходи от нея ще отидат за автора.

Междувременно да се готви Лучано Павароти, подготвя се кавър на дълбоко познатото „О соле мио“.

 

Синът на Емил Димитров също коментира по Нова тв:

Реално не съм изненадан, защото това е резултата на поведението на цялото ни общество в последните 30 години. Не мога да опиша с думи чувството, което изпитах. Сетих се какво би казал баща ми. Тази песен е писана 70-та година по повод моето рождение и той е живял на едно таванче, когато е почвал кариера. Публиката мисли, че всичко е имал ей така хоп. Доста трудности е имал, когато е писал тази песен. Да не говорим. Тази песен независимо, че е негова тя е на всички българи и има сила. Всякакви опити за посегателство и промени са недопустими. Тук има нарушения на няколко члена имуществени и неимуществени“, посочи синът на Емил Димитров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гонят Ники Кънчев от Нова телевизия
Next: Силно земетресение в Гърция, има пострадал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.