Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионерите на са на себе си след тази прогноза на Симеон Дянков ще имат ли коледни надбавки
  • Новини

Пенсионерите на са на себе си след тази прогноза на Симеон Дянков ще имат ли коледни надбавки

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2023
fdbfghfgherhrh.png

Аз съм убеден, че ще има коледни надбавки. Това заяви пред bTV бившият финансов министър Симеон Дянков.

„Вървят към варианта да няма коледни набавки, защото не се събират приходите. Дупката в бюджета в момента е по-голяма, около 2.5 млрд. лв. и затова се говори да няма такива допълнителни плащания.

 

Аз съм убеден, че ще има коледни надбавки. Това е традиция в България, от време на време се говори, че няма достатъчно пари и трябва да се правят по друг начин сметките. Такива пари има“, заяви той.

„Като се прави бюджет за годината, първо се изчисляват разходите, които трябва да се направят, а след това се гледат приходите дали са възможни. Оттам нататък, като станат реални приходите, се намаляват разходите.

 

В Бюджет 2023 те изчислиха какви разходи им трябват и оттам доста оптимистично казаха на митниците и на НАП: съберете приходите. Тази година с 24% е увеличена събираемостта, която трябва да направи НАП. Това е невъзможно и следователно сме с тази дупка, за която си говорим“, каза още Дянков.

Що се отнася до идеята на финансовия министър Асен Василев максималният осигурителен доход да се увеличава, Дянков заяви, че това означава, че той ще е свързан по някакъв начин с развитието на икономиката. „Това не е лоша идея, да се надяваме, че и другите му идеи ще са толкова добри“.

Бившият министър на Борисов коментира и горещата тема „Лукойл“. По думите му, възможността България да си вземе парите от данъци, които плаща „Лукойл“, е нулева.

„Първо, защото вече сме към края на годината, а тези данъци печалба се плащат до юни месец. По-скоро трябва да говорим какво ще стане следващата седмица, когато стане ясно, че няма да има постъпили данъци“, коментира той.

Според него грешката да се платят много по-малко данъци е допусната от шефа на НАП.

„През годините „Лукойл“ се е случвало да платят данък печалба, но е било няколко пъти и то по малко“, каза още той.

Що се отнася до това дали гражданите на България са ощетени от това, че рафинерията не плаща данъци у нас, Дянков е категоричен, че това се вижда ясно. „Тези пари не влизат в нашия бюджет и не помагат на българските потребители“, допълни бившият финансов министър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този тв водещ се оказа много богат, ето как е спечелил парите си
Next: Гатьо от Игри на волята каза цялата истина за Алексей Петров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.