Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионерите посърнаха, готвят им голяма тесла с парите
  • Новини

Пенсионерите посърнаха, готвят им голяма тесла с парите

Иван Димитров Пешев януари 25, 2024
asdcsdfdsvsdfhgfdshfd.png

Чрез законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия се предлага въвеждане на горна граница от 12 заплати на обезщетението поради пенсиониране от работодател-публично предприятие. Чрез това предложение по законодателен път се ограничава процеса на колективно трудово договаряне в системата на публичните предприятия.

Мотивите към този законопроект са изключително спорни, защото в него ясно личат и директните атаки срещи правата на работниците и служителите и упреци срещу процеса на колективното трудово договаряне.

 

На първо място трябва дебело да се подчертае и да се има предвид, че е недопустимо да се ограничава правото на колективно трудово договаряне чрез закон, още повече, че то произтича от важни международноправни актове (конвенциите на Международната организация на труда), пренесени в българската Конституция и в Кодекса на труда, пише pariteni.bg.

Реално, вместо да се създава горна граница на обезщетението поради пенсиониране на служителите по Закона за публичните предприятия, следва пълноценно и правилно да се използва механизма на колективното трудово договаряне в системата на публичните предприятия, който дава големи възможности за постигане на благоприятни за работниците и служителите условия на труд, надграждащи тези по Кодекса на труда, включително и увеличаване размера на обезщетението по при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 КТ).

Именно по този начин, на масата на преговорите, ще се приемат най-справедливите решения на въпроса за размера на обезщетенията поради пенсиониране.

Защо обаче е важно това право да не бъде ограничавано?

Обезщетението при пенсиониране представлява една от формите на социална сигурност, които имат за цел да осигурят финансова подкрепа на гражданите след завършване на трудовия им стаж и достигане на пенсионната възраст. Това обезщетение е насочено към облекчаване на финансовия стрес, който може да възникне при лицата, които преминават от активната фаза на трудовия процес към пенсионните години.

Ето някои от основните причини и значението на обезщетението при пенсиониране:

На първо място е осигуряването на финансова сигурност. Обезщетението предоставя на пенсионерите стабилен източник на доход след прекратяване на трудовата им дейност. То играе ключова роля в осигуряването на финансова сигурност в началото на пенсионните години и помага на пенсионерите да се справят с различни разходи, свързани с живота след пенсиониране.

На следващо място това е покриването на основните жизнени разходи. Обезщетението при пенсиониране помага на пенсионерите да покрият основни разходи като жилище, храна, медицински грижи и други жизнено важни нужди. Така се поддържа достойнството и качеството на живот на пенсионерите.

Не е без значение, че обезщетението при пенсиониране има за цел и да уравновеси социалните различия и да предостави равни възможности на всички граждани, независимо от техническите, професионалните или финансовите им характеристики. Това е част от социалната политика, насочена към справедливо разпределение на ресурсите.

Oбезщетението при пенсиониране играе ключова роля в социалната сигурност и поддържа стабилността на финансите на гражданите след тяхната трудова активност. То предоставя финансова подкрепа на пенсионерите, покривайки основни жизнени разходи и осигурявайки тяхната финансова устойчивост в пенсионните години.

Обезщетението не само осигурява достойни жизнени условия за пенсионерите, но също така спомага за уравновесяване на социалните неравенства, предоставяйки равни възможности за гражданите. В същото време то служи и за подчертаване на социалната отговорност на държавата и обществото към своите граждани, осигурявайки им дегенеративна старост и уважение към труда, който са вложили през годините.

Обезщетението при пенсиониране не е просто правна формалност, а по-скоро израз на грижата на обществото към своите граждани, осигурявайки им достойни условия на живот и спокойствие в периода след трудовата им кариера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Щастието сполетя Ивет Лалова, не е на себе си
Next: След 10 епизода на Кой да знае масово недоволство срещу Сашо Кадиев от зрителите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.