Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионерите родени след 1950 година ликуват, отпускат нови бонуси за вас
  • Новини

Пенсионерите родени след 1950 година ликуват, отпускат нови бонуси за вас

Иван Димитров Пешев август 30, 2022
aprairapsoneis.jpg

Пенсионните дружества започнаха от първи септември изплащането на вторите пенсии за навършилите обща възраст за осигурени лица, родени след първи януари 1950 година, съобщи БНР.

Право да получават средства от партидите си осигурените имат, когато навършат общата пенсионна възраст.

Даниела Петкова от Управителния съвет на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване поясни: „Единствено след като човек е навършил възрастта. Не отчитаме и не влияе върху правото на пенсиониране трудовият стаж така, както е в първият стълб“.

Заради ежегодното увеличение на стажа и възрастта у нас е все по-трудно човек да се пенсионира, затова и от години броят на новоотпуснатите пенсии намалява. През 2021 г. обаче тази тенденция се прекъсва и за пръв път от много време насам повече хора са получили право на пенсия. Причината за това не е положителна – увеличението е при наследствените пенсии и се дължи на високата смъртност от COVID-19. Това показва годишникът на НОИ „Държавното обществено осигуряване през 2021 г.“.

Не изпускай тези оферти:

Броят на новоотпуснатите пенсии през 2021 г. е 88 504 и спрямо 2020 г. се е увеличил с 3329 пенсии. Увеличението при наследствените пенсии, получавани като първа пенсия, е 3239. Това е с 26,8% повече спрямо предходната година, като основна причина за отчетения ръст е повишената смъртност в края на 2020 г. и през 2021 г., посочват от НОИ.

Заради наследствени пенсии с 4,7% се увеличават и новите инвалидни пенсии за общо заболяване. Те са 32 648 и заемат дял от 36,9% от всички новоотпуснати първи пенсии. Иначе при личните инвалидни пенсии за втора година се наблюдава намаление. Те са 23 619 – с 4,2% по-малко спрямо 2020 г.

От години всяка трета новоотпусната пенсия е инвалидна и това е един от големите проблеми пред осигурителната ни система. При управлението на ГЕРБ коалиционните им партньори от „Обединени Патриоти“ направиха смехотворна сметка, че могат да осигурят милиони от пресечени измами с инвалидни пенсии. В крайна сметка нищо не бе направено, но с парите на данъкоплатците изпреварващо бе увеличавана минималната пенсия, без пропорционално да растат и другите.

За съжаление 2021 г. е поредната година, в която по-малко хора се пенсионират с класическата пенсия – за пълен осигурителен стаж и възраст в трета категория труд (чл. 68, ал. 1 и 2 на КСО). Тези пенсии са 24 512 при 25 062 за предходната година. За сметка на този вид пенсия отново има ръст при пенсиите за непълни стаж и възраст – друга негативна тенденция, която се наблюдава от години.

Хората, които чакат пенсия до почти 67-годишна възраст поради недостатъчния си стаж, се увеличават – те са 11 294 при 10 109 за 2020 г. Увеличават се и хората, които не искат да чакат навършването на възраст за пенсиониране и се пенсионират до 1 г. предсрочно срещу това да получават доживот намален размер на пенсията. През 2021 г. са отпуснати 5894 такива пенсии при 5317 през 2020 г.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес в 10 казаха на Кристиян, че е станал татко. Утре ще погребва любимата си Денислава
Next: Нервен срив: Лена се отказва от политиката заради тежка депресия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.