Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионер продаде крава за паметна плоча на 31 легендарни войници
  • Новини

Пенсионер продаде крава за паметна плоча на 31 легендарни войници

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
ddrrrasrasraseee.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

74-годишният Васил Русев Вълчев от харманлийското село Българин продаде крава с теле, за да направи паметна плоча на убитите войници от селото.

31 са жертвите, които Българин дава в Балканската, Междусъюзническата и Втората световна война. Имената им са издълбани в двуметрова мраморна плоча, която е готова още миналата година, но оттогава събира прах във входа на селското кметство.

“За кравата и телето взех към 1800-1900 лева. Купих плочата и поръчах на една фирма за надгробни паметници в Харманли да издълбае имената на падналите във войните. Преди това уточнихме списъка с Военноисторическия музей. Парите от кравата горе долу стигнаха за плочата. Черпилката отделно”, обяснява бай Васил.

Това не е единственият жест на възрастния мъж за родното му село. Преди години бай Васил пак продал крава с теле, а с получените пари – към 3000 лева, направил пазарчето в центъра на селото. “Гледам ги как закрепват щайгите на парчета тухли и камъни и ми става болно.

Исках да е хубаво и красиво, хората с кеф да спират и да купуват”, разказва бай Васил. Пазарчето е точно на пътя Харманли-Тополовград, който минава през центъра на селото. Отсреща е кметството, острани – парк и площад.

Бай Васил постегнал и занемарената църква в Българин. Храмът в селото е бил построен през 1874 година. “Купих гранитогрес за пода, камъни, цимент, лепило. После взех улуци. Сложиха ги и църквата се позакрепи”, обяснява пенсионерът.

Слабостта му към селския храм обаче си има обяснение. Неговият дядо Вълчо Димов е бил кмет на Българин в продължение на 22 години.

По негово време и по негова инициатива през 1938 година църквата се сдобива с камбанария и камбана. Паметната плоча за това събитие е поставена точно над входа на храма. Сега внукът, макар на повече години от дядо си от онова време, продължава делото му, отделяйки от собствения си джоб.

Плочата на загиналите във войните млади мъже от селото все още спъва влизащите в кметството. Обещавали на бай Васил още от миналата година, че ще я поставят на видно място в центъра. Такава докладна дори била гласувана в предишния Общински съвет на Харманли.

Решението обаче така си останало на хартия.

Сега със случая се е заел лидерът на ВМРО в Харманли Николай Георгиев. Той получил необходимото съгласие от военното министерство, убедил отговорният чиновник в областната администрация, че паметната плоча в Българин трябва да влезе в регистъра на войнишките паметници, пришпорил и общинската администрация в Харманли да издаде нужните скици и разрешителни. И се надява за празника на селото 8 септември плочата най-после да бъде поставена.

Бай Васил си е харесал място за нея на площада, но последната дума имат чиновниците от общината.

“В нашия род даването е традиция. Навремето дядо ми дал 12 овце и една крава, когато България се включва във Втората световна война”, разказва бай Васил.

Навремето той е работил в Промкомбината “Георги Жечев” в Харманли като шофьор-снабдител. Сега е пенсионер, но отделя от скромните си средства за опазване на българщината в Българин.

“Не е достатъчно само да имаш, за да даваш. Трябва да ти идва отвътре”, простичко обяснява бай Васил.

На него му идва.

Като на истински българин от Българин.

Тодор Кръшков

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откриха древен таен тунел под земята, който преминава през цяла България
Next: Клиент подари кола за десетки хиляди на доставчик на пица вместо бакшиш

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.