Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Перник ликува: Откриха и 18-годишната Габриела в София
  • Новини

Перник ликува: Откриха и 18-годишната Габриела в София

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
sagasopasocaslcai.jpg

Открита е и 18-годишната Габриела Бъръшка от Перник, съобщиха нейни близки приятели, които са разбрали това от нейните родители. Тя е била намерена на гарата в София от полицаи, уточнява „Фокус“.

Момичето е добре и в момента дава обяснения пред органите на реда.

18-годишното момиче изчезна във вторник сутринта около 8:30 часа. Близки и приятели споделиха във Фейсбук, че се издирва и призовава, ако някой я види да сигнализира на телефон 112.

Габриела Бъръшка последно е била засечена на жп гара „Перник Разпределителна“. Тя е била във влака за София.

Не изпускай тези оферти:

От полицията в Перник отрекоха сутринта да има информация при тях за изчезването на Габриела Бъръшка. Сигналът не е бил регистриран и в прокуратурата.

Бащата на 12-годишния Сашко – Александър Цветанов, използва социалните мрежи, за да сподели с фейсбук последователите си новини около момченцето. Както БЛИЦ писа детето, което е аутист, бе в неизвестност 9 дни. В търсенето му се включиха полиция, жандармерия, специализирана техника, кучета и хиляди доброволци. 

Първо в БЛИЦ TV: Ексклузивно ВИДЕО с 12-г. Сашко след откриването му

БЛИЦ припомня, че днес детето бе открито и прието в „Пирогов“, където лекари му правят изследвания.

„Сашо се чувства добре и се гушна в мен! Благодаря на всички!“, написа таткото.

Мъжът е при момчето в „Пирогов“. Детето ще остане в болницата за наблюдение няколко дни, а изследванията, направени към момента не показват нищо притеснително за състоянието му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лелята на Сашко: Вярвам, че е бил отвлечен, някой го е пуснал
Next: Истинско щастие достигна министърът на спорта Весела Лечева, усмивката не слиза от лицето й

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.