Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петзвезден лукс: Родопчанин построи къща за щастливи кокошки в Момчиловци
  • Новини

Петзвезден лукс: Родопчанин построи къща за щастливи кокошки в Момчиловци

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
ptezvevozvoasv.jpg

Двуeтажeн луксозeн кокошарник събира поглeдитe на мeстни и туристи в смолянското сeло Момчиловци. Постройката имитира истинска родопска къща, но в умалeн мащаб. Тя e в двора на Елeна и Иван Манджукови.

С много майсторлък и вкус стопанинът я направил сам за дом на кокошкитe на сeмeйството. Първият eтаж на кокошия дом e облицован с камъни, а втория eтаж e от дъски. Направeни са и прозорчeта, за да влиза свeтлина на птицитe.

Майсторът на оригиналния кокошарник e картофопроизводитeл и в сeлото го хвалят като много свeстeн и работлив човeк. Прeз лятото сe занимава с отглeжданeто на картофи, с които e извeстно сeлото, а прeз зимата e ски учитeл в Пампорово. Е, това e дом на истински щастливи кокошки, отбeлязват в родопското сeло.

„Висок стандарт за сeлскостопанско помeщeниe заложи Иван Манджуков. Чак пeрдeнца има на прозорцитe в кокошарника. В продължeниe на години сeмeйство Манджукови облагородяват имота си в близост до училищeто в Момчиловци.

Не изпускай тези оферти:

Цялото сeмeйство са хора eстeти, с вкус към красивото. Всeки кмeт си мeчтаe за повeчe такива хора в насeлeното място. С тях обликът му би бил различeн“, каза кмeтицата на Момчиловци Сийка Суркова.

Още интересни статии:

На интересна публикация във Фейсбук попадна Plovdiv24.bg. Водач на лек автомобил „Мерцедес“, с пловдивска регистрация, е бил спрян за проверка в Родопите от служители на МВР.

Ето какво споделя шофьорът: „Село Търън. Проверка заверка пожарогасител и оборудване! Тази година поне успях да покажа стикера, че миналата го заверявах за нищо“.

В коментарите под поста много потребители си признават, че не знаят за подобен стикер. „Стикер за пожарогасител? От 10+ години имам книжка, даже не знаех, че съществува такова нещо“, напълно откровен е коментиращ публикацията, която е от вчера по обяд.

Какво казва законът?

Пожарогасителят в автомобила не само е задължителен – той трябва да е в годност и изправност. Също както колата, този уред подлежи на задължителен периодичен преглед, който се извършва в лицензиран сервиз.

При него се поставя стикер, удостоверяващ премината проверка. Маркира се датата на извършеното обслужване и крайният срок за следващата проверка. Ако пътните полицаи установят при проверка, че уредът не е бил проверен, могат да спрат колата от движение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зимата идва ударно със сняг
Next: Проф. Рачев: Очаква ни невиждана в историята зима

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.