Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петков видя сметката и на Путин: Проявих лидерство и му показах, че няма шанс
  • Новини

Петков видя сметката и на Путин: Проявих лидерство и му показах, че няма шанс

Иван Димитров Пешев май 27, 2022
petkaovaputininn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Министър-председателят на България Кирил Петков даде интервю за „Euronews“ на Световния икономически форум в Давос.

Тук се дискутират много от нещата, с които и вашата страна се сблъсква, България е една от държавите, чиито газови доставки бяха спрени от Русия. Каква е актуалната ситуация по този въпрос? Как се справяте с последствията?

Много ясно заявихме, че нито една страна няма право да променя договор едностранно. Според международното право договорите трябва да се спазват.

Ние запазихме стабилност, въпреки 95-процентовата си зависимост от руски газ. Взехме решение да поемем този риск, защото никой няма право да ни огъва ръцете. Проявихме лидерство и показахме, че ако не се страхуваме Путин няма шанс. Вследствие на това, от 95 процента зависимост от руския газ, постигнахме нулева такава. В момента работим и по други алтернативи, за да се уверим, че българските домакинства ще плащат толкова добра цена, колкото беше и тази на „Газпром“, но без да зависим от тях.

В момента ЕС води преговори по шестия пакет санкции срещу Русия. Съвсем скоро ще се проведе и среща на върха. Колко силно вярвате, че наистина би могло да се наложи пълна забрана на руския петрол и дали я подкрепяте?

Както казах и по-рано, до момента спряхме много големи парични потоци към Русия. Мисля, че досега сме може би единствената страна, която прекрати вливането на толкова много средства. Относно темата с петрола, смятам, че трябва да излезем с една обща позиция. Има някои специфични особености в много страни, включително и България. Например, ние имаме петролна рафинерия, но тя е руска собственост, чрез „Газпром“, и е единственият ни начин да се сдобием с петрол. Трябва да помислим за алтернативи, които са гарантирани, преди да предприемем подобна стъпка. Въпреки това, заедно с тези гаранции, трябва излезем и с единен отговор след срещата на върха.

Виждате ли ЕС обединен около това решение? Има някои въпроси, на които Унгария не отговаря, България – също. България заяви, че ще поиска изключение от тази забрана. Продължаваме ли да бъдем обединени в подкрепата си за Украйна или не можем да стигнем по-далеч от това?

Трябва да останем обединени и мисля, че всички го осъзнаваме. Има някои неща, които са практически възможни и такива, които не са. В България опитваме много силно да направим повечето неща практически реализуеми, като да намерим алтернатива на 95 процентова зависимост само за една нощ. Теоретично това беше възможно и го осъществихме. Сега, относно петролната рафинерия, тази ситуация е доста по-сложна, защото не можем да построим нова рафинерия само за една нощ. Въпреки това, ние като държавата България, напълно бихме подкрепили общ консенсус, но искаме да бъдем упълномощени със специално изключение докато не намерим други алтернативи. Но показахме и че се отнасяме много сериозно към някои от вече наложените санкции, включително замразяване на банковите резерви на Руската Федерация. Силно подкрепяме Украйна. Както знаете в момента те ни изпращат военна техника, която нашата страна ремонтира и връща на военните им сили. Мисля, че всички разбираме колко важно е те да не загубят тази битка. И се надявам в понеделник и вторник да проявим същата единност, която проявявахме и до този момент.

Споменахте изпращането на оръжия и техника за Украйна. Това беше много спорен въпрос, който вашето коалиционно правителство трябваше да вземе. Социалистическата партия дори заяви, че ще напусне коалицията, ако изпратите оръжия. Колко деликатен е този въпрос за коалицията сега и дали е възможно да изпратите оръжия?

До момента доказахме, че има ли желание, има и начин. Изпращането на оръжия е по-скоро политически акт. Замислихме се, че имаме заводи, които са специализирани в ремонт на руска техника. Казахме си, че е много по-важно да ремонтираме и върнем в Украйна 7 танка например, вместо да изпратим няколко каски, жилетки или друго подобно нещо. Показахме и, че чрез компромис вътре в коалицията, отново може да постигнем целта си, а тя е да окажем възможно най-голяма подкрепа на Украйна.

Европейската Комисия предложи тегленето на общ заем, както направихме след пандемията, като целта е по този начин да финансираме възстановяването на Украйна. Каква е българската позиция по този въпрос?

В края на деня средства трябва да бъдат намерени от някъде. За да съм честен, за мен звучи логично да намерим финансиране чрез механизъм за солидарност. Трябва да се уверим, че участието на държавите в усилията за възстановяване ще бъде равномерно и съобразно. Искам да подчертая и че все още работим много засилено по Източния фланг, където посрещаме мигрантите, влизащи и в нашата страна. До момента сме приели стотици хиляди хора. Горд съм да кажа, че имаме много висок процент хора, които са влезли в страната и са решили да останат в нея. Това е безпрецедентно. Всъщност 98 процента на хората, които приеха бежански статут, са все още в страната. Отнасяме се с тях като с българските граждани. Наистина се надявам механизмът за солидарност да помогне за това, за да не поемат последствията само държавите от Източна Европа, а всички заедно. Целта е, разбира се, да осигурим качествен живот на тези хора, защото те бягат от война, и повечето от тях са жени и деца…

Тоест казвате, че на Европейския съвет ще подкрепите предложението за този общ заем?

Мисля, че има няколко неща, които можем да направим и са свързани с финансиране, и това е едно от тях. Това, което аз бих подкрепил, е налагане на данък върху руския газ. Трябва да направим това заедно, за да понижим цената му. По този начин Путин ще плати пряко за част от възстановяването.

Тоест още не сте взели решение за общ заем?

Не, казах, че го подкрепям. Но трябва да създадем нови механизми, защото такова решение лесно може да се вземе, но трябва то да бъде комбинирано и с други мерки. Смятам, че налагането на данък върху руския газ би било много добро допълнение към плана за финансиране на Украйна, едновременно с това и агресорът ще плати част от цената.

Вашата политическа партия все още няма политическо семейство в ЕС, що се касае до европейско групиране. Знам, че ще присъствате скоро на среща с ръководителите на евролибералите „Обнови Европа“. Това знак ли е, че ще се присъедините към тях?

Много се радвам, че съм поканен на тази първа среща. Мисля, че има прекрасни хора в това политическо семейство. Това, което бих искал да повдигна като въпрос, а и мисля, че е хубава тема за всяко едно политическо семейство в Европа е следното: Трябва да създадем много висок стандарт на върховенството на закона, както и антикорупционни механизми. С други думи, това с което се срещам в България, може да бъде разгърнато на европейско ниво. Когато говорим в Брюксел за политически семейства, трябва да имаме възможно най-висок стандарт за членство. Тоест всички политически партии трябва да спазват най-високите стандарти на национално ниво, и да налагат този стандарт и в Брюксел. Ако член на дадено политическо семейство не спазва този стандарт, то той не трябва да бъде толериран. Не ми харесва идеята да се правят компромиси на локално ниво с цел получаване на подкрепа в Брюксел. Този тип връзки трябва да бъдат отрязани. Трябва да повишим моралния стандарт в политическите семейства. И аз много се радвам, че приятелите ми и хората, с които ще се срещна, имат същите виждания.

Може ли да видите партията си в някои от другите европейски формации?

До момента сме били поканени само на тази среща. Бих искал да има много ясни стандарти и принципи около темата, за която току-що говорих, и тогава да взема крайното решение. Мисля, че това е благоприятно не само за моята партия или България, но за европейските семейства. Очаквам с нетърпение да се срещна с приятелите си, президента Макрон, разбира се, министър-председателя Рюте, говорих с тях в частни разговори, така че, да, нямам търпение да се видим.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Петков срази Путин с тези думи, какво го предупреди
Next: Кулеба каза кое мощно оръжие ще помогне на Украйна да освободи Херсон и да спечели битката за Донбас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.