Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петков заложил лукав капан на Радев за РСМ, но президентът се усетил и
  • Новини

Петков заложил лукав капан на Радев за РСМ, но президентът се усетил и

Иван Димитров Пешев юни 4, 2022
radeeekapapnpapnn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„В настоящата коалиция липсват структура и йерархия. Няма силови центрове, които да управляват и да упражняват контрол в коалицията“, посочи политологът Любомир Стефанов пред Bulgaria ON AIR.

Социологът Кольо Колев се съгласи, че се наблюдава липса на йерархия при вземането на решение, което от своя страна не е добре нито за правителството, нито за страната.

Относно мерките на правителството за справяне с кризата, той уточни, че са антикризисни, тъй като целта им е да оберат удара от инфлацията.

„Мерките не са лоши, обхватът им е сбъркан. Оказа се, че в един момент трябва да спасяваме цялата държава. Изведнъж излезе, че цялото общество и всички бизнеси се нуждаят от социално подпомагане. А смисълът на социалното подпомагане е да се помогне на наистина най-нуждаещите се“, отбеляза Стефанов.

Събеседниците коментираха и конфликта в Народното събрание вчера между Искрен Митев от „Продължаваме промяната“ и лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов. И двамата изразиха мнение, че подобни сцени са абсолютно недопустими, особено пред погледите на деца.

Страстите в коалицията нажежава и темата за Северна Македония.

„Петков очевидно се опита да склони президента, като го заведе във Франция и го постави пред свършен факт. Нашият президент обаче не е особено добре посрещан от европейските си колеги и поради тази причина усети какво му готвят.

Аргументът му бе добър – не е работа на френското председателство да налага решения на България, нито на която и да е друга държава. Ние си имаме структура на властта“, изтъкна Стефанов пред Bulgaria ON AIR.

Източници: Петков и Радев на крака при Макрон за пускането на РСМ, българите не разбирали проблема

Колев подчерта, че е очевидно, че Петков е поел ангажимент пред международни институции и политици в тази посока – да вкара Северна Македония в преговорния процес и България да се откаже от ветото си.

„На този човек му личи, че не е израснал в България. Той не е част от българското усещане за история, ценности. За него Северна Македония не е емоционален въпрос“, смята социологът.

За приемането на еврото у нас Колев заяви, че има хора, за които това ще бъде добре, но и такива, за които ще бъде много опасно. И двамата гости в студиото са на мнение, че в момента ситуацията, предвид инфлацията и войната в Украйна, е много опасна за смяна на валутата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кръв оплиска България! Адска катастрофа със загинали на пътя за Варна. Режат ламарини
Next: Гнусна гавра! 29-годишен изнасили 66-годишна, отмъкна й 55 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.