Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петков засипа Путин с критики и обяви, че сърцата на българите са с хората от Украйна
  • Новини

Петков засипа Путин с критики и обяви, че сърцата на българите са с хората от Украйна

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
kirilalrla.jpg

Премиерът на България Кирил Петков засипа с критики президента на Русия.

Искам още по-ясно да изразя острото осъждане на руската агресия върху Украйна. Това е братоубийствена война, каза премиерът Кирил Петков в извънредно обръщение към нацията.

„В момента от двете страни вече няколко хиляди млади войници са загинали. Едновременно с това има и много цивилни жертви, а и голяма част от цивилното население в Украйна се крие под спирките на метрото и всеки ден очаква да има унищожение на техните домове.

Искам да ви уверя, че ние сме направили списък на българите в Киев, които искат да се евакуират. Имаме 140 нови човека, около 30 има в посолството, и чакаме безопасен зелен коридор за изтеглянето им от Киев.

Българското правителство не може да стои със затворени очи, когато виждаме мирни граждани под такъв голям риск в тази братоубийствена война.

Толкова е жалко как един лидер някъде седи в безопасност на дългата маса, а заради неговите ужасяващи решения млади войници от двете страни в момента загиват.

България се присъединява към другите страни в ЕС и НАТО, които ще подкрепят Украйна с хуманитарна помощ и военно-логистична поддръжка.

Хуманитарната помощ ще включва дрехи, обувки, палатки, чаршафи, одеяла, за да сме сигурни, че украинските граждани усещат подкрепата на нашата държава.

Нито един човек в Украйна не трябва да се чувства сам в тази братоубийствена война. От утре ще се отвори и сметка в БЧК, където ще се събират средства. Те ще се използват и за бежанците, които идват от Украйна. Хората, които идват от Украйна, трябва да бъдат интегрирани максимално бързо,“ допълни премиерът.

„Нашите сърца са с хората от Украйна. Призоваваме руското ръководство да се откаже от зловещата дейност, която извършва в момента. Но Путин трябва да знае, че целият свят осъжда неговите действия“, каза още премиерът Кирил Петков, цитиран от БГНЕС.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e
Next: От Русия поставиха ново искане, насочено този път конкретно към САЩ

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.