Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пет вида домакински съдове, с които се ТРОВИМ, а всички ги използваме в кухнята
  • Новини

Пет вида домакински съдове, с които се ТРОВИМ, а всички ги използваме в кухнята

Иван Димитров Пешев април 23, 2024
vsdfvdfbfgbgdnghnhg.png

Днес изборът на съдове е просто огромен: за всеки вкус и финансови възможности. Но размерът на портфейла не позволява на всички да купуват висококачествени, скъпи кухненски прибори. С надеждата да спестят някой лев, мнозина използват евтини домакински съдове за готвене и сервиране от години. Но те са най-голямата опасност за нашето здраве и ще бъдат обсъдени в тази статия.

1. Съдове за готвене с незалепващо покритие

 

Времената, когато жените предаваха съдове от поколение на поколение, отдавна отминаха. Днес обаче много хора успяват да използват незалепващи тигани в продължение на пет или дори десет години подред. Разбира се, незалепващият тиган е незаменим във всяка кухня. Но ако любимият тиган е произведен по – рано от 2010 г. , тогава покритието му съдържа перфлуороктанова киселина. Това вещество е опасно за здравето и в момента не се използва в производството на съдове за хранене.

2.

Античен порцелан

 

Сигурен съм, че всеки в кухнята има порцеланов комплект, който е закупен отдавна и може би дори е наследство баба му. Трябва обаче да се съхранява далеч от кухнята, например вътре в бюфета в хола. В ежедневието е по-добре да използвате съвременна посуда. Факт е, че комплектите, използвани през миналия век, включват такива вредни вещества като кадмий и олово, които се отделят при нагряване на съдовете.

3. Алуминиеви съдове за готвене

Евтино – точно това може да се каже за алуминиеви тигани, които се продават за 20 лева на брой. Но не отписвайте опасността, защото при нагряване алуминият се отделя в храната, което изобщо не е полезно за здравето.

4. Пластмасови съдове

Такива съдове ни придружават у дома и в офиса, но обръщате ли внимание на маркировката? Когато купувате следващия, е по-добре да се ръководите от значенията на буквите и цифрите на дъното на съда, а не от принципа „по-добре – по-евтино“.

Тези обозначения са много важни:

PVC или триъгълник с цифрата 3 е знак за опасни прибори, не трябва да го използвате.

PS6 – прибори за съхранение само на студена храна.

PP6 – в такъв съд може да се съхранява храна, загрята до 100 ° C.

Рисунка на вилицата и лъжицата показва, че всяка храна може да се съхранява в контейнера – тя е абсолютно безопасна.

5. Силикон

Истинската домакиня не може без силиконови форми – без тях няма да е възможно да печете кифли, мъфини, пайове. Но те също могат да станат токсични. Силиконовите съдове за печене могат да се нагряват само до 250 ° C. В противен случай структурата на силикона няма да издържи и частиците му ще навлязат в печените изделия.

Надявам се, че тези съвети ще ви помогнат да изберете безопасни съдове за готвене за вашата кухня. Не забравяйте да споделите тази информация с приятелите си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си един от най-великите диригенти на нашето време
Next: Следващата изгонена от Ергенът: Ето коя ще бъде-Неочаквано!

Последни публикации

  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.