Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пече се сделка за милиони за наследника на легендарен завод в Родопите
  • Новини

Пече се сделка за милиони за наследника на легендарен завод в Родопите

Иван Димитров Пешев април 27, 2024
vsdfbfgdnghnhgnhg.png

Фирма „Елванлар“ купува базата на „Формопласт“ в Кърджали, съобщи 24rodopi.com. Двете дружества се споразумели за цената и процедурата по прехвърлянето на активите в „Промишлена зона Юг“.

Подписан е предварителен договор, а всички наематели са получили предизвестия да освободят помещенията.

Притеснени за бъдещето си са и 56 работници, които са ангажирани в основната дейност на „Формопласт“ – производство на инструментална екипировка (шприцформи, пресформи, термоформи, щанци, щампи и др. подобни) и пластмасови изделия (транспортни каси, изделия за бита и индустриална пластмасова продукция).

През 2022 г. размерът на приходите от основна дейност на „Формопласт“ възлизат на 1 411 хил. лв., като от тях 1 209 хил. лв. са приходи от продажба на продукция, а 202 хил. лв. са други приходи (продажба на материали , основни средства и услуги).

Приходите от лихви са в размер на 27 хил. лв. Общият приход от дейността на дружеството е 1 441 хил. лева. Разходите по осъществяване на цялостната дейност на „Формопласт” АД са в размер на1 526 хил. лв, като от тях разходи за лихви и други финансови разходи са в размер на 14 хил. лева.

„Формопласт“ АД формира отрицателен финансов резултат за 2022 г. от оперативна дейност (преди данъци) в размер на 85 хиляди лева.

Съдружници и управители на „Елванлар“ са Иляс Елван, Текин Елван и Ердоган Елван. Дружеството, което стана известно като подизпълнител на поръчки за „Теклас България“, е със следните дейности:

Производство на изделия от пластмаса, продажба на пластмасови части и изделия за автомобилния сектор, покупка на пластмасови суровини и други чисти необработени или обработени материали и др.

Според неофициална информация базата на „Формопласт“ ще премине в ръцете на „Елванлар“ за около 10 милиона лева. Сделката е от най-коментираните теми в деловите среди в Източните Родопи.

Възбуждащо интереса е „информационно развитие“ на темата именно от бизнеса в Кърджали, според което зад сделката стои лице, което не искало да се афишира като нов голям предприемач.

„Реалният купувач е „Елванлар“, всичко друго са спекулации. Фирмата се развива отлично. През 2016 година фирмата оборотът на фирмата е едва 940 хиляди лева, а три години по-късно вече е близо 12 милиона и е отчетена годишна печалба в размер на 3 100 001 лв.

В последните години се развиват много добре и имат нужда да разширят производството си“, сподели предприемач.

Цялата база на дружеството „Формопласт“ е наследник на легендарния Завод за инструментална екипировка (ЗИЕ).

Дружеството произвежда инструментална екипировка (шприцформи, пресформи, термоформи, щанци, щампи и др. подобни) и пластмасови изделия (транспортни каси, изделия за бита и индустриална пластмасова продукция).

То е учредено през 1972 год., като завод за инструментална екипировка, поделение на ДСО „Пластмаси и каучук“ към Министерството на химическата промишленост.

От 1988 година ЗИЕ“ Д. Благоев“ става поделение на фирма „Химинвест“ – София (наследник на ДСО „Пластмаси и каучук).

С Протокол № 1 от 23.02.1991 год. на Управителния съвет на „Химинвест“ ЗИЕ „Д. Благоев“ се преобразува в дъщерна фирма „Формопласт“, като юридическо лице към „Химинвест“ – София. Регистрацията се извършва с решение на Кърджалийския окръжен съд от 18.0.1982 г.

С Решение № 1232 от 17.11.1997 год. на Кърджалийския окръжен съд е регистрирана извършената приватизация на „Формопласт“ ЕАД по линия на Масовата приватизация.

„Формопласт“ АД е публично дружество, чиито акции се търгуват на Българска фондова борса.

Общият размер на акционерния капитал на дружеството е 3 798 905 лева. Акции притежават различни фондове, дружества, други физически и юридически лица.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите бесни след въпрос в Аз обичам България: Абсолютно неподходящо!
Next: Как да различите истинския зехтин от фалшивия у дома: много е просто, трябва ви само обикновена чаша

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.