Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ПИК: Държавният резерв бил изпразнен
  • Новини

ПИК: Държавният резерв бил изпразнен

Иван Димитров Пешев март 9, 2022
kilrlrlpik.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Държавният резерв е изпразнен, горива и зърно има само са две седмици напред.

Това съобщава ПИК, позовавайки се на свои източници в Министерския съвет.

Военновременните запаси би трябвало да стигнат за 90 дни напред, но складовете на практика са празни. Твърди се, че далаверата се е случила по време на двете служебни правителства на Румен Радев.

В момента президентът е притиснат до стената от премиера Петков именно по линия на държавния резерв, твърдят източниците на ПИК. Твърде възможно било да се стигне и до намеса на прокуратурата.

Липсите са били установени тези дни след стрес-тестове на наличностите заради войната в Украйна. Резултатите са били повече от притеснителни. С количествата се е оперирало във времето назад, като не са били възстановени необходимите стойности.

За далавера с държавния резерв преди малко заговориха и от „Възраждане“.

Малко по-късно след твърденията на агенция ПИК се намеси и Николай Бареков, ето какво каза той:

Служебните правителства на Радев и #Простото изпразнили хамбарите с жито и резервоарите с бензин и нафта от Държавния резерв миналото „на лято“ (по диалекта на другия измамник Лорерката). Газовото хранилище Чирен се оказа с 80% празен капацитет. Войната взе, че дойде. #КОЙ ли си е мислил, че ще мине метър с тази далавера.

Кирцата вика – не можел да си позволи санкции на Русия, ама май Русия сама ще му/ни дръпне кранчето. Олиото гони 7 лева, бензинът скоро 4 лева, хлябът почти 3 лева, токът на борсата над 1 000 лева, газът – 7 000, инфлацията двойно число….

Гешев, айде, ве???? Време е да сгъваме цирка, че ще ни падне на главите до дни.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 840 лв. месечно ще дават на всеки пълнолетен българин, без значение дали работи
Next: Бутилка олио чукна 7 лева – почти двоен скок само за ден

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.