Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Писмо от една майка, която остарява, до нейната дъщеря
  • Новини

Писмо от една майка, която остарява, до нейната дъщеря

Иван Димитров Пешев януари 8, 2023
vjfgfghfghfg.png

Един текст, написан от поет на испански език, разнежни всички. Текстът е написан като емоционално съобщение от майка, която се сблъсква с възрастта, до дъщеря й.

Мое мило момиче, в деня, когато видиш, че аз остарявам, моля те да бъдеш търпелива, но най-вече да разбереш какво става с майка ти.

Ако докато говорим, аз повтарям едно и също хиляден път, не ме прекъсвай поправяйки ме: „каза същото преди минута …“ Само слушай, моля те.

Опитай се да си спомниш времето, когато ти беше малка и аз четях една и съща история всяка вечер, докато ти не заспиш.

Не изпускай тези оферти:

Когато не искам да се къпя, не ми се сърди и не ме притеснявай. Помниш ли, когато ти беше малко момиченце и аз трябваше да тичам след теб с намирането на милион оправдания, само за да те накарам да влезеш в банята?

Когато видиш колко съм невежа, когато става дума за новите технологии, дай ми време да се науча и не ме гледай с укор …

 

помни, скъпа, аз теб търпеливо те учих как да правиш много неща – как да ядеш правилно, как да се обличаш, как да си връзваш косата и как да се справяш с ежедневието и препятствията, които ти носи живота … деня, когато видиш, че аз остарявам,моля да бъдеш търпелива, но най-вече, опитай да ме разбереш за какво става въпрос.

Ако понякога губя концентрация за това, което говоря, дай ми време да се сетя, ако не мога – не се нервирай, не бъди нетърпелива и арогантна. Само знай в сърцето си, че най-важното нещо за мен е да бъда тук, до теб.

И когато моите стари, уморени крака няма да ме движат бързо, както преди, дай ръката си по същия начин, по който аз ти предлагах моята, когато ти за пръв път проходи. Когато тези дни дойдат, недей да се чувстваш тъжна … просто бъди с мен, докато дойда до края на живота ми с любов.

Аз винаги ще те ценя и ще бъда благодарна за подареното ти време и щастието, което споделяме заедно. С широка усмивка и огромна любов, която винаги имам за теб, просто искам да ти кажа, обичам те … .моя скъпа дъще.

Continue Reading

Previous: Цяла зима събирах празни бутилки, чак съседите ми се смееха, но дойде пролет и не могат да познаят двора ми! Всички му се радват
Next: Баща вижда дъщеря си, спяща до странен мъж на дивана. Това, което той направи, е невероятно!

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.