Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Писмо от една майка, която остарява, до нейната дъщеря
  • Новини

Писмо от една майка, която остарява, до нейната дъщеря

Иван Димитров Пешев януари 8, 2023
vjfgfghfghfg.png

Един текст, написан от поет на испански език, разнежни всички. Текстът е написан като емоционално съобщение от майка, която се сблъсква с възрастта, до дъщеря й.

Мое мило момиче, в деня, когато видиш, че аз остарявам, моля те да бъдеш търпелива, но най-вече да разбереш какво става с майка ти.

Ако докато говорим, аз повтарям едно и също хиляден път, не ме прекъсвай поправяйки ме: „каза същото преди минута …“ Само слушай, моля те.

Опитай се да си спомниш времето, когато ти беше малка и аз четях една и съща история всяка вечер, докато ти не заспиш.

Не изпускай тези оферти:

Когато не искам да се къпя, не ми се сърди и не ме притеснявай. Помниш ли, когато ти беше малко момиченце и аз трябваше да тичам след теб с намирането на милион оправдания, само за да те накарам да влезеш в банята?

Когато видиш колко съм невежа, когато става дума за новите технологии, дай ми време да се науча и не ме гледай с укор …

 

помни, скъпа, аз теб търпеливо те учих как да правиш много неща – как да ядеш правилно, как да се обличаш, как да си връзваш косата и как да се справяш с ежедневието и препятствията, които ти носи живота … деня, когато видиш, че аз остарявам,моля да бъдеш търпелива, но най-вече, опитай да ме разбереш за какво става въпрос.

Ако понякога губя концентрация за това, което говоря, дай ми време да се сетя, ако не мога – не се нервирай, не бъди нетърпелива и арогантна. Само знай в сърцето си, че най-важното нещо за мен е да бъда тук, до теб.

И когато моите стари, уморени крака няма да ме движат бързо, както преди, дай ръката си по същия начин, по който аз ти предлагах моята, когато ти за пръв път проходи. Когато тези дни дойдат, недей да се чувстваш тъжна … просто бъди с мен, докато дойда до края на живота ми с любов.

Аз винаги ще те ценя и ще бъда благодарна за подареното ти време и щастието, което споделяме заедно. С широка усмивка и огромна любов, която винаги имам за теб, просто искам да ти кажа, обичам те … .моя скъпа дъще.

Continue Reading

Previous: Цяла зима събирах празни бутилки, чак съседите ми се смееха, но дойде пролет и не могат да познаят двора ми! Всички му се радват
Next: Баща вижда дъщеря си, спяща до странен мъж на дивана. Това, което той направи, е невероятно!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.